Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
В нея започна да се промъква тревога.
— Рон…
— Трябва да стоиш на игрището, заедно с отбора, през първата четвърт — каза той набързо.
— Не мога да го направя! Та аз дори не искам да съм в ложата, да не говорим за игрището!
— Трябва. Хората очакват това от теб. Джим Бийдерот е стартиращия ти куотърбек и е един от най-суеверните спортисти, които съм срещал. Куотърбековете са като треньорите. Разстройват се лесно. А и Боби Том си изказа мнението преди мача. Не искал кармата му да бъде разрушавана.
— Не ми пука за неговата карма!
— Ами за твоите осем милиона?
— Няма да изляза там.
— Ако не го направиш, значи пренебрегваш задълженията си и не си такъв човек, за какъвто съм те мислил.
Думите му бяха изречени забързано и я накараха да се замисли. Но идеята да се изправи на игрището я изпълваше със страх, а тя не искаше да й се налага да се преборва с него. Фийб затърси в ума си някакво правдоподобно извинение в замяна на уплахата.
— Дрехите ми не са подходящи.
Той я изгледа с блеснали от възхищение очи.
— Красива си.
Коляното й и доста голяма част от бедрото й се показаха между яркорозовите парчета, когато повдигна крак, за да покаже на Рон сандалите си с множество каишки и деветсантиметровия ток.
— Майк МакКаски не би отишъл на игрището в такова облекло! Освен това, ще потъна.
— Игрището е твърдо. Фийб, търсиш си сламки, за които да се уловиш. Честно, очаквах повече от теб.
— Част от теб всъщност се забавлява, нали?
— Трябва да си призная, че когато те видях в тази рокля, се замислих дали твоята външност няма да покачи продажбите на билети? Даже можеш да махнеш с ръка на тълпата.
Фийб промърмори една дума, която рядко и се случваше да използва.
Той я изгледа с мил укор.
— Нека ти припомня първоначалното ни споразумение. От мен се искаха познанията, а от теб смелостта. Сега ти нарушаваш твоята част от договора.
— Не искам да излизам на игрището! — възкликна тя отчаяно.
— Разбирам те. Но за съжаление, трябва да го направиш.
Той стисна леко лакътя й и я поведе към наклонения тунел, който извеждаше навън.
— Преди две седмици ти беше свестен човек без качества на водач — опита се тя да скрие уплахата си зад сарказъм.
— Аз все още съм свестен човек. — Той я поведе през изхода на тунела към ярката слънчева светлина. — Ти ми помагаш да развия способностите си на водач.
Той я придружи по бетонната пътека, после през вратичката в оградата и накрая я поведе покрай обикалящите играчи по игрището, към едно място, точно до края на пейката. Тя усети, че се поти и се разгневи на баща си. Този отбор беше играчка на баща й, не нейна. Погледна играчите с техните тела, издути до свръхчовешки размери и се почувства толкова уплашена, че главата й се замая.
Слънчевата светлина, минаваща през стъкления шестоъгълник в средата на купола, струеше върху яркорозовата й рокля. От тълпата извикаха името й. Изненада се, че я познават, но после се сети, че историята със завещанието на Бърт беше разпространена по информационните средства. Вече беше отказала дузина молби за интервюта, като се започне от местните вестници до Ен Би Си. Тя сложи сияйна усмивка на лицето си, с надеждата, че никой няма да забележи колко е неуверена.
Фийб усети, че Рон се кани да я остави и сграбчи ръката му.
— Не си тръгвай?
— Трябва. Играчите смятат, че нося лош късмет. — Той мушна нещо в ръката й. — Ще те чакам в ложата, когато първата четвърт завърши. Ще се справиш. И… ъъ… Бърт винаги плясваше Боби Том по задника.
Още преди тя да успее да осъзнае тази неочаквана новина, той изчезна от игрището и я остави сама с куп закалени в битките мъже, които сумтяха, потяха се и нямаха търпение да вдигнат гюрултия. Фийб отвори юмрука си и се загледа удивена в дланта си. Защо Рон й беше дал пакетче ментова дъвка?
Дан се появи до нея и тя трябваше да потисне налудничавото си желание да се хвърли в прегръдките му и да го помоли да я защити. Но това желание изчезна, когато той я прониза с недружелюбен поглед.
— Не мърдай оттук до края на първата четвърт. Ясно ли е?
Тя едва успя да кимне.
— И не оплесквай всичко. Говоря сериозно, Фийб. Имаш отговорности и по-добре се съобразявай с тях. Ти и аз може да смятаме, че суеверията на играчите са смешни, но те не смятат така.
Той се отдалечи без повече обяснения.
Срещата им продължи само няколко секунди, но тя се почувства като премазана от булдозер. Преди да успее да се съвземе, върху нея връхлетя един от мъжете, като поклащаше шлема си. Тя се държеше далече от играчите, но позна Боби Том Дентън по снимките му — руса коса, широки скули, голяма уста. Той изглеждаше напрегнат и притеснен.