„Само след един удар на сърцето Алезарв се озова там, изминавайки разстояние от повече от четири месеца ходене пеш.“
Още една народна приказка, записана в Сред тъмнооките от Калинам, страница 102. Тези приказки са пълни с разкази за мигновено придвижване и за Портите на Клетвата.
Ръката на Шалан летеше над дъската за рисуване, сякаш се движеше сама, въгленът драскаше, щрихираше, полагаше сенки. Първо грубите линии, подобни на следи от кръв, оставени с пръст по груб гранит. Фините линии — като драскотини с игла.
Седеше в приличната на килерче каменна стая в Конклава. Без прозорци, без украса по гранитните стени. Само легло, сандък, нощно шкафче и малко писалище, което се сгъваше като маса за рисуване.
Самотен рубинен броам хвърляше кървава светлина върху скицата. Обикновено, за да създаде жива рисунка, Шалан трябваше целенасочено да запамети дадена сцена. Едно примигване, което да замрази света и да го запечата в ума й. Не го беше направила, когато Ясна унищожи крадците. Беше вцепенена от ужас или от мрачното очарование на видяното.
Въпреки това всяка от тези сцени беше така жива в ума й, като че я беше запаметила съзнателно. И спомените не изчезнаха, когато ги нарисува. Не можеше да се освободи от тях. Образите на смъртта бяха прогорени в нея.
Отдръпна се от дъската за рисуване с трепереща ръка. Рисунката с въглен пресъздаваше точно задушаващия нощен пейзаж, притиснатата между стените в алеята изтерзана фигура от пламък, която се издигаше към небето. В този миг лицето още пазеше очертанията си, мътните очи и горящите устни бяха широко отворени. Ръката на Ясна се протягаше към нея — или да се предпази, или в жест на обожание.
Шалан притисна към гърдите си почернелите от въглена пръсти и се взря в творението си. То беше едно от десетките, които нарисува през последните няколко дни. Мъжът, който беше превърнат в огън, другият, превърнат в кристал, двамата, превърнати в дим. От последните можа да изобрази изцяло само единия; беше стояла в алеята с лице на изток. Рисунките на смъртта на четвъртия мъж показваха само виещ се дим и скупчени на земята дрехи.
Изпитваше вина, че не може да засвидетелства смъртта му. И се чувстваше глупаво заради тази вина.
Логиката не осъждаше Ясна. Да, принцесата умишлено се беше поставила в опасно положение, но това не снемаше отговорността от мъжете, които бяха избрали да я наранят. Техните действия бяха укорими. Шалан прекара следващите дни, задълбочена във философски книги. Според повечето етични рамки постъпката на принцесата беше оправдана.
Но Шалан беше там. Беше наблюдавала как тези мъже умират. Беше видяла страха в очите им и се почувства ужасно. Нямаше ли друг начин?
Убий или умри. Това беше Философията на Твърдостта. Тя оправдаваше Ясна.
Действията не са зли. Намеренията са зли, а намерението на Ясна беше да спре тези мъже, за да не нараняват повече хора. Това беше Философията на Намерението. Тя хвалеше Ясна.
Моралът е отделен от идеалите на хората. Той съществува като цялост някъде и смъртните могат да се доближат до него, но не и да го разберат напълно. Философията на Идеалите. Тя твърдеше, че премахването на злото е във висша степен морално и следователно Ясна има основание да унищожи злите хора.
Целта трябва да се претегля спрямо методите. Ако целта е достойна, то и методите са такива, дори когато някои от тях сами по себе си са осъдителни. Философията на Стремежа. Тя повече от всички останали определяше действията на Ясна като етични.
Шалан дръпна листа от дъската за рисуване и го хвърли при останалите скици, разпилени върху леглото. Пръстите й отново се раздвижиха, стиснали въгления молив, и започнаха нова рисунка на празния лист, който лежеше обтегнат на масата и нямаше къде да избяга.
