Пътят на кралете (том II)

— Как е той? — попита Тефт.

— Като че ли се влошава, Тефт. Чух го да говори за някакви тъмни фигури, мяташе се и им казваше да се махнат. Отвори очи. Не пролича да ме е видял, но видя нещо. Кълна се — тихо отговори Белязаният.

Духчета на смъртта, помисли Тефт и усети хлад. Келек да ни пази.

— Аз ще остана — рече той и седна. — Върви да си вземеш нещо за ядене.

Белязаният стана. Беше блед. Духът на останалите щеше да се сломи, ако оцелелият по време на бурята Каладин умреше от раните си. Белязаният се потътри навън със свлечени рамене.

Тефт дълго гледа Каладин и се мъчи да събере мислите и чувствата си.

— Защо сега? — прошепна той. — Защо тук? След като толкова много хора гледаха и чакаха, защо идваш тук?

Тефт, разбира се, прибързваше. Той не знаеше със сигурност. Имаше само подозрения и надежди. Не, не надежди — страхове. Отхвърлил беше Ясновидците. А ето го сега тук. Поровичка в джоба си и измъкна три малки диамантени сфери. От много, много отдавна не беше спестявал нищо от заплатите си, но задържа тези, мислеше, тревожеше се. Те седяха в дланта му и излъчваха Светлина.

Наистина ли искаше да знае?

Стиснал зъби, Тефт се примъкна по-близо до изпадналия в безсъзнание Каладин и сведе поглед към лицето му.

— Копеле — прошепна той. — Копеле проклето. Взе шайка обесници и ги вдигна колкото да могат да дишат. А сега се каниш да ги изоставиш? Не ми минават такива, чуваш ли. Не ми минават.

Притисна сферите в ръката на Каладин и сви безчувствените му пръсти около тях. После положи ръката върху корема му. Седна на петите си. Какво ще се случи? Ясновидците разполагаха само с приказки и легенди. Глупави приказки, казваше Тефт навремето. Мечти на мързеливци.

Зачака. Нищо не се случи, естествено. И ти си глупак като другите, Тефт, рече си той. Пресегна се към ръката на Каладин. С тези сфери можеше да се почерпи с няколко питиета.

Внезапно Каладин отвори уста и пое дъх — кратко, бързо и мощно.

Сиянието в ръката му избледня.

Тефт застина и отвори широко очи. От тялото на Каладин започнаха да се издигат струйки Светлина. Беше слаба, но нямаше съмнение — от тялото на Каладин струеше бяла Светлина на Бурята. Сякаш внезапно беше потопен в нещо горещо и от кожата му се вдигаше пара.

Очите му рязко се отвориха. Те също изпущаха светлина. Отново вдиша шумно и струйките Светлина започнаха да се вият около откритите рани на гърдите му. Няколко от раните се събраха и затвориха.

После всичко свърши. Светлината от дребните сфери се изчерпа. Очите на Каладин се затвориха и той се отпусна. Раните му още бяха тежки, треската още беше жестока, но по лицето му се върна някакъв цвят. Зачервените подутини около някои от раните се свиха.

— Боже мой — промълви Тефт и осъзна, че трепери. — О, Всемогъщи, слязъл от небето, за да живееш в нашите сърца… Истина е.

Опря чело в пода и стисна здраво очи. От ъгълчетата им се процеждаха сълзи.

Защо сега? Защо тук?, отново се замисли той.