Пътят на кралете (том II)

И един мъж с изискани дрехи, мъртъв, паднал по лице на пода в локва кръв. Шалан скочи, захвърли въглена и смачка рисунката. Разтреперана седна на леглото сред другите скици. Изпусна смачкания лист и докосна с пръсти обляното в студена пот чело.

Нещо не беше наред с нея, с нейните рисунки.

Трябваше да излезе, да избяга от смъртта, от философията и от въпросите. Изправи се и бързо отиде в главната стая от покоите на Ясна. Самата принцеса не беше тук, продължаваше с изследването си, както винаги. Не поиска от Шалан днес да ходи в Булото. Дали беше преценила, че повереницата й се нуждае от време за размисъл? Или я подозираше, че е откраднала Превръщателя, и вече не й вярваше?

Шалан забърза през стаята. Предоставената от Таравангян мебелировка се състоеше само от най-необходимото. Шалан отвори вратата към преддверието и едва не се сблъска с една старша прислужница, която тъкмо посягаше да почука.

Жената се сепна, а Шалан нададе тих писък.

— Ваше Сиятелство — продума жената и незабавно се поклони. — Извинете. Един от Вашите далекосъобщители свети. — Тя подаде писалката с малкия проблясващ рубин.

Шалан вдиша и издиша, за да укроти сърцето си.

— Благодаря — отговори тя. Също като Ясна, и Шалан поверяваше своите далекосъобщители на слугите, защото често отсъстваше от покоите си и най-вероятно би пропуснала всеки опит за връзка.

Все още се чувстваше объркана и се изкушаваше да остави апарата и да продължи по пътя си. Обаче трябваше да разговаря с братята си, и особено с Нан Балат, който не беше у дома последните няколко пъти, когато Шалан писа. Не посмя да се върне в своята стая с всички онези обвиняващи я скици, но и тук имаше писалище и подложка за далекосъобщител. Тя седна и завъртя рубина.

— Шалан? — написа апаратът. — Удобно ли се чувстваш? Това беше код, който да я увери, че оттатък е не друг, а Нан Балат — или поне годеницата му.

Гърбът ме боли, китката на ръката ме сърби, довърши тя паролата.

Съжалявам, че пропуснах предишните ти обаждания, започна Нан Балат. Трябваше да присъствам вместо татко на едно празненство. Беше у Сур Камар, та наистина нямаше начин да не ида, въпреки че се намира на един ден път.

Няма нищо, отговори Шалан. Пое дълбоко дъх и написа — Предметът е у мен. Завъртя камъка.

Писалката не помръдна доста време. Най-сетне припряната ръка у дома написа — Слава на Вестителите. О, Шалан. Ти го направи! Значи сега се връщаш при нас? Как така използваш далекосъобщителя в океана? В някое пристанище ли се намираш?

Не съм отпътувала, отговори Шалан.

Какво? Защо?

Защото щеше да е твърде подозрително, написа Шалан. Помисли, Нан Балат. Ако Ясна изпробва предмета и открие, че е повреден, може да не реши веднага, че е измамена. Това ще се промени, ако аз изненадващо и подозрително потегля към дома.

Трябва да почакам тя да открие, че предметът не работи, и да видя какво ще прави после. Ако разбере, че нейният фабриал е подменен с фалшив, мога да отклоня вниманието й към други виновници. Тя вече е подозрително настроена към ардентите. Ако, от друга страна, тя реши, че нейният собствен фабриал се е повредил, то тогава аз ще знам, че сме свободни.