![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Мислиш с няколко хода напред и това е добре — рече роби. — Играеш ли на шах?
— Играя на живот.
— Разбирам.
— И тъй, колко наблизо ще бъдеш?
— Съвсем наблизо.
— Виж какво, не си мисли, че ще стоя тук със скръстени ръце. Ще ти помогна да откриеш убийците на родителите ми.
— Това го остави на мен.
— О, я стига! — избухна Джули. — Ако не ме включиш в издирването, следващия път няма да ме завариш тук!
Роби се отпусна на близкия стол и се втренчи в лицето ѝ.
— Нека си изясним нещата докрай — мрачно рече той. — Ти си умно хлапе и познаваш улицата. Но хората, които те преследват, са на друго ниво. Без колебание ще ликвидират всеки, който се изпречи на пътя им.
— Говориш така, сякаш познаваш този род хора — не му остана длъжна тя.
Роби не отговори.
— Мъжът в автобуса? — подхвърли Джули. — Начинът, по който ни отърва от онзи тип в задънената улица? Начинът, по който анализира престъплението в дома на родителите ми? Начинът, по който ме проследи? Каза, че работиш съвместно с ФБР. Но едва ли си от хората, които седят зад бюро от девет до пет. Разполагаш с тайни квартири, оръжие, телефони със скрити номера и телескоп, насочен Бог знае накъде… — Тя замълча за няколко секунди, после с променен глас добави: — Бас държа, че и ти убиваш хора.
Роби продължаваше да мълчи. Тя извърна глава към прозореца.
— Мама и татко бяха всичко, което имах. Но вместо да остана при тях и да се опитам да им помогна, аз избягах. И те умряха. Знам, че съм малка, но съм сигурна, че мога да ти помогна. Само ми дай шанс.
— Добре — кимна Роби и също погледна през прозореца. — Ще действаме заедно. Но имай предвид, че ще бъде трудно.
— Какво трябва да направя? — нетърпеливо попита тя.
— Имаш ли химикалка и листове в раницата?
— Да. Освен това имам и лаптопа, който ми дадоха от училището.
— Кога за последен път разговаря с родителите си?
— Преди около седмица.
— Добре. Искам да запишеш всичко, което си спомняш за последните две седмици от живота си. Какво си чула и видяла, какво си подозирала. Какво са говорили родителите ти, независимо дали ти се струва незначително или не. Включително за близки и познати.
— Това упражнение ли е, или наистина е важно? — попита Джули.
— Никой от двама ни няма време за упражнения. Наистина е важно.
— Добре, ще го направя — кимна тя. — Започвам довечера.
Той стана да си върви.
— Уил?
— Да? — обърна се Роби.
— Ще видиш, че ще ти бъда добра партньорка.
— Изобщо не се съмнявам в това, Джули.
Но тежестта в гърдите му остана. Далеч повече предпочиташе да работи сам. Не беше свикнал да отговаря за живота на други хора.
32
— Имаш ли време за едно кафе, Роби?
На телефона беше Никол Ванс. Хвана го в асансьора секунди след като се раздели с Джули. Беше ѝ оставил ключ за апартамента, но я предупреди да не излиза, без да му се обади. И винаги да включва алармата.
— Нещо ново в разследването? — попита той.
— В близост до пресечката на Първо Авеню и Ди Стрийт има едно кафе, което работи до късно. Казва се «Донъли». След десет минути мога да бъда там.
— На мен ще ми трябват двойно повече.
— Дано не съм прекъснала нещо.
— Ще се видим там.
Колата му беше на улицата. В този късен час трафикът беше слаб. Той паркира на Първо Авеню и отправи поглед към купола на Капитолия. Петстотин трийсет и пет членове на Конгреса работеха в околните сгради, носещи имената на отдавна мъртви политици. Те пък бяха обкръжени от армия лобисти с много пари, които неуморно убеждаваха народните избраници в абсолютната правота на своите каузи. Това се наричаше демокрация.
«Донъли» беше доста оживено за този късен час. Роби бутна вратата и почти веднага срещна погледа на Ванс, заела една маса в дъното на помещението.
Той седна срещу нея. Беше облечена лежерно, вероятно защото се чувстваше у дома си. Панталон, ниски обувки, светлосин пуловер, кадифено яке. Добър избор за доста хладното заведение. Беше с пусната коса. През деня ходеше с кок. На местопрестъплението дългата коса винаги беше проблем. Нейната ухаеше на шампоан и едва доловим парфюм. Сигурно е стояла дълго под душа, помисли си Роби. Вонята на смъртта много лесно прониква в порите на кожата.
Пред нея имаше голяма чаша кафе. Роби вдигна ръка да привлече вниманието на сервитьорката, посочи чашата, а след това и себе си. Жената кимна и скоро му донесе кафето. Той я изчака да се отдалечи и насочи вниманието си към Ванс.
— Ето ме и мен.
— Доста труден си за откриване — подхвърли тя.
— Напротив. Намери ме още на първото позвъняване.