Невинните [calibre 1.48.0]

— За какво ти е този телескоп?

— За наблюдение на звездите.

— Моделът не е астрономически, а и е монтиран така, че не може да се насочи към небето — отбеляза тя.

— Познаваш телескопите, а? — подхвърли той.

— Все пак ходя на училище.

— Обичам да наблюдавам разни неща — призна Роби. — Най-вече дали някой не ме следи.

— Заедно ли ще живеем на това място? — попита с видимо притеснение тя.

— Не. Аз ще живея другаде, но съвсем наблизо.

— Значи имаш три жилища! — смаяно го погледна тя. — Я кажи какво работиш. Искам да мога да правя същото.

— Ще разполагаш с всичко необходимо — отвърна той, извади от джоба си един джиесем и ѝ го подаде. — Това е за теб. Въвел съм номера си в списъка за бързо набиране. Можеш да го използваш по всяко време, защото е скрит и не фигурира в софтуера на никой от мобилните оператори.

— Колко далече ще бъдеш?

— Мислех, че се изнервяш от възможността да живеем заедно.

— Знам, че не си от онези, които си падат по непълнолетни момичета.

— Откъде знаеш?

— Имала съм си работа с такива и знам как да се пазя. Но ти не приличаш на тях.

— Това май си го научила в Програмата, а?

Тя не отговори, а той изведнъж си представи Джералд Диксън и сърцето му се сви от гняв. Май трябваше да гръмне на място това мръсно копеле!

— Ще разполагаш с всичко необходимо — повтори той. — Миналата седмица заредих кухнята с продукти. Ако имаш нужда от нещо, просто ми звънни.

— Ами училището? — попита тя.

Роби се сепна.

Няма що, от мен ще излезе страхотен родител, мрачно си помисли той.

— Къде учеше досега?

— В училището «Джи Ти» в Североизточен Вашингтон.

— «Джи Ти»? — учуди се той. — Това не беше ли коктейл?

— Не, не значи джин-тоник. Това е училище за талантливи деца — усмихна се тя.

— Ти си на четиринайсет, значи трябва да си в девети клас.

— В десети съм.

— Как така?

— Взех две години за една.

— Значи наистина си умна.

— В някои отношения. В други съм доста глупава.

— Например?

— Не обичам да изтъквам слабостите си.

— Не съм сигурен, че е разумно да ходиш на училище, поне засега. Имам предвид това, което се е случило с родителите ти. Убийците им лесно ще стигнат до теб.

— Мога да изпратя заблуждаващ есемес на моята координаторка — подхвърли Джули.

— Нима мислиш, че си по-умна от възрастните? — изгледа я той.

— Не. Но съм достатъчно умна, за да им предложа достоверни лъжи. — Очите ѝ се присвиха леко. — Мисля, че и теб те бива в това.

— Ще те търсят и хората от Програмата — предупреди я той.

— Няма да им е за пръв път. Ще проверят къщата на родителите ми и ще стигнат до заключението, че са се изселили заедно с мен. След това ще посетят и училището, ще разберат от координаторката, че съм добре, и с това ще се приключи. Имат далеч по-тежки случаи и едва ли ще си губят времето с мен.