Невинните [calibre 1.48.0]

— Армията не използва нито залежали, нито стари боеприпаси. Производителите искат по-висока цена за излъсканите гилзи, но на армията ѝ е все едно, защото външният вид няма нищо общо с използването им. Матовият куршум лети точно толкова право, колкото и лъскавият. Но военните купуват милиони патрони и спестяват значителни суми, когато не държат на външния им вид. При боеприпасите за свободна продажба положението е друго, защото купувачите могат да си позволят да плащат по-скъпо за лъскави патрони.

— Значи твърдо си имаме работа с армейски патрон, така ли?

— Ако наистина е така, нещата стават още по-сложни — мрачно отвърна той.

— Това ли е всичко, което ще кажеш? — погледна го с недоверие Ванс.

— Какво друго очакваш? — спокойно попита той.

— Ако говорим за нападение на военните срещу държавен служител, става не само сложно, а направо скандално. Това исках да чуя.

— Добре, това е потенциално скандално. Доволна ли си?

— Между другото, моят пряк началник е адски ядосан заради начина, по който ти простреля онези катинари — навъсено заяви тя. — Възнамерява да се оплаче от теб в ОКР.

— Чудесно. Най-много да ме отстранят от разследването.

— Откъде, по дяволите, се появи, Роби? Искаш ли изобщо да бъдеш следовател?

— Приключихме ли? — попита той и стана.

— Не знам — вдигна глава тя. — Приключихме ли?

Той се обърна и напусна заведението. Тя го последва и сложи ръка на рамото му.

— Всъщност аз не съм приключила с теб.

Той се завъртя, сграбчи ръката ѝ и рязко я дръпна. Строполиха се зад някакви кофи за боклук миг преди витрината на «Донъли» да се пръсне под дъжд от куршуми.

33