Невинните [calibre 1.48.0]

— Колко са? — попита той.

— Не съм сигурна — промълви тя, проследявайки погледа му. — Двама отвън със сигурност са убити. Трима са ранени. Вътре трябва да са повече. Всички места край витрината бяха заети. Повиках линейки. — Тя обърна поглед към хондата с пищяща аларма. — Ти ли направи това?

— Рикошет от моето оръжие — кимна той.

— Рикошет? От колата на нападателите? Би трябвало да си я надупчил!

— Улучих я точно седемнайсет пъти. В гумите, в стъклата, в ламарината. Но всички куршуми рикошираха. Към хондата, към клоните на дървото. Трябва да съм надупчил всичко наоколо.

— Но това означава, че… — пребледня Ванс.

— Означава, че въпросният джип е брониран и че може да се движи със спукани гуми — довърши той.

— Подобни автомобили се използват само от определени кръгове във Вашингтон — добави тя.

— Най-вече от правителството — кимна той.

— Каква е била целта им? Да убият теб, мен, а може би и двамата?

— Онзи тип използваше МР-5, включен на автоматична стрелба, и стреляше безразборно.

Тя спря очи на ръката му и трепна.

— Ранен си!

Роби погледна кръвта, която бликаше от бицепса му близо до рамото.

— Само драскотина. Нищо сериозно.

— Но въпреки това кървиш обилно! Ще извикам линейка и за теб!

— Забрави линейката, Ванс! — отсече той. — Трябва да открием този джип!

— Вече докладвах — хладно отвърна тя. — Моите хора и общинската полиция го издирват. Надяваме се, че по него ще има следи от куршумите ти.

Обърнаха се и затичаха към заведението. Подминаваха убитите и спираха да окажат първа помощ на ранените, използвайки всичко, което им беше под ръка. Към тях се присъединиха и полицаите от Капитолия.

Линейките пристигнаха. Мястото на инцидента се изпълни със забързани парамедици. Роби остави в техни ръце грижата за ранените, прекоси платното и се насочи към своето ауди. Беше надупчено от куршуми. Всичките от МР-5, никакви рикошети. Тук беше действал втори стрелец, а това означаваше, че са познавали колата му. Лошо.

Нима го бяха проследили до тук? Но ако беше така…

— Ще ми услужиш ли с колата си, Ванс? — рязко попита той.

— Какво? — объркано го погледна тя.

— Имам нужда от колата ти. Трябва час по-скоро да стигна до едно място.

Двама-трима от стоящите наоколо полицаи се обърнаха. В очите им се четеше подозрение.

— Той е с мен — побърза да се обади Ванс и му подаде ключовете. — Сребристо беемве кабрио, паркирано е зад ъгъла.

— Благодаря.

— Бъди внимателен с него.

— Винаги съм внимателен.

Тя многозначително вдигна вежди, оглеждайки очуканото му ауди.

— Виждам. А аз как ще се прибера?

— Ще се върна да те взема. Няма да се бавя много. Ще ти звънна, като тръгна обратно. — Той хукна към пресечката.

— Погрижи се и за ръката си, моля те! — извика след него тя.

Един от полицаите деликатно се прокашля.

— Агент Ванс?

Тя го погледна смутено и побърза да поднови разказа си за развоя на събитията.

34