Невинните [calibre 1.48.0]

— Искам пълни сведения за нея — отсече Роби. — Пълните имена, биография, как е попаднала при вас. Всичко.

— Нима не разполагате с тези сведения? — попита Пати.

— Тук съм за потвърждение на сведенията, с които разполагаме, госпожо Диксън — отвърна с каменно лице той. — Съобразявайте се с молбата ми за пълно сътрудничество и не забравяйте за последиците, в случай че не получа такова.

Джералд смушка жена си в ребрата.

— Затваряй си устата! — изръмжа той. — Аз ще се оправям. — Обърна се към Роби и започна: — Казва се Джули Гети. Дойде при нас преди около три седмици.

— Възраст?

— Четиринайсет.

— Защо са я изпратили в приемен дом?

— Защото родителите ѝ не могат да се грижат за нея.

— Това е ясно. Но защо? Починали ли са?

— Едва ли. Вижте, хората от Програмата не говорят много за тези неща. Те просто ни водят децата, за които трябва да се грижим.

— Все едно че са наши — забързано добави Пати.

— Но без да броим онова лайно Джули, нали? — засече я Роби.

Жената поруменя и погледна в краката си.

— Не исках да кажа точно това.

— Истината е, че Джули е доста устата — намеси се Джералд. — Говори прекалено много.

— Но вече не е тук, така ли?

— Много се тревожим за нея — смотолеви Пати.

— Предполагам, че вече сте докладвали за бягството ѝ — подхвърли Роби.

Съпрузите се спогледаха.

— Амиии… — колебливо проточи Джералд. — Надявахме се, че ще се върне.

— Затова решихме да изчакаме — бързо добави Пати.

— Бягала ли е и преди?

— Не, този път беше кротка. До снощи, разбира се…

— Този път? — попита Роби и вдигна глава от бележките си. — Колко пъти са я изпращали при вас?

— Три.

— И защо си тръгваше?

— Не знам точно — отвърна Джералд. — Мисля, че се бяха появили родителите ѝ. Служителката от Програмата май спомена, че вече те ще се грижат за нея, но не след дълго я изпращаха отново.

— Кога я видяхте за последен път?

— Снощи, малко след като ѝ поднесох много вкусна вечеря — мазно рече Пати.

Роби с мъка потисна желанието си да извади пистолета и да стреля над главата ѝ.

— А кога открихте, че е избягала?

— Днес сутринта, защото не слезе.

— Това означава ли, че не проверявате любимите си «пиленца» през нощта?

— Тя беше изключително затворена — забързано отговори Джералд. — Не искахме да я безпокоим.

Роби се наведе и измъкна кутийката бира изпод стола.

— Мисля, че разбирам защо — хладно рече той и размаха длан пред лицето си. — Я по-добре отворете прозорците, че ще ме удушите с тая воня на трева.

— Ние не употребяваме наркотици — възмути се Джералд.

— А аз нямам представа чия е тази бира — размаха ръце Пати.

— Не съм си и помислил друго — мрачно кимна Роби. — Да ви се е обадила по-късно?

И двамата поклатиха глави.

— Допускате ли, че някой иска да ѝ причини зло?

Семейството изглеждаше искрено изненадано от въпроса.

— Да не би да ѝ се е случило нещо? — попита Джералд.

— Отговорете на въпроса. Да сте виждали непознати наоколо? Или подозрителни автомобили?