Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
два пъти, Ели реши, че чува писъци, но пък тя също пищеше и не беше сигурна дали пукаше
ледът, или нещо друго.
После времето ѝ свърши. Всички и всичко зад Ели - хапещите кучета, Илай, момчето с
мачетето - я удариха странично.
И тя падна от леда с писък.
83
Алекс се изстреля от скривалището си. Периферното ѝ зрение се замъгли в сиво и бяло, но
тя се надяваше адски много вълчакът да спре нападението си. После вече нямаше време да се
тревожи. Интересуваше я само пушката на този старец да не гръмне.
При нейния вик ловецът се завъртя, дългата му пушка се залюля наоколо. Дясната ѝ ръка
вече беше свита и тя се мушна под пушката, но не достатъчно бързо. Припламването и пукотът
на дулото бяха почти мигновени. Алекс не чу писъка, който изскочи от устата ѝ. Куршумът
прогори бразда над лявото ѝ слепоочие. Нещо все едно се взриви в ухото ѝ и в мига, в който тя
отчете изстрела и осъзна, че старецът е останал без амуниции, набръчканото му лице изпълни
зрението ѝ.
И тогава Алекс го намушка.
Беше имала време да размишлява върху болничната миризма на тази спринцовка и за какво е
била нужна на Питър. Припомни си книгите. Наука за бозайниците. Еволюция. Генетика. Вълци.
Дали Питър пръв беше завел Пени в къщата на езерото, или Вълка, проблемът оставаше -
как? Как укротяваш един запенен, побеснял Променен? Как успяваш да сложиш под контрол
нещо такова?
Ако си следвал дисциплина, свързана с бозайниците, и си изучавал животни в дива среда, или ако просто си бил заместник-шериф, щеше да си го правил и преди - с уплашени кучета, с
вълци, които е трябвало да бъдат преместени, с койоти, които не си искал да убиеш. Дори с
мечка или две. Или може би си виждал друг да го прави. Все едно. Знаел си теорията - да упоиш
здравата тъпаците. Приспиваш ги с херметизирана стреличка с успокоително.
Тя заби иглата с един бърз удар.
Целеше се в гърлото на ловеца.
Улучи окото.
84
Щом ледената вода удари лицето ѝ, повечето въздух на Ели изскочи в блестящ бълбукащ
водопад. Сърцето ѝ удряше ребрата като стоманен връх на ботуш. За един стряскащ момент, който изглеждаше като цяла вечност, умът ѝ изключи.
Тогава някой - Илай или куче, или човекоядецът с мачетето - се приземи отгоре ѝ и я заби
още по-дълбоко. Бучка ледена вода запуши носа ѝ, болка като от нажежени до червено ръжени
смазваше мозъка ѝ. Студът удари очите ѝ. Веригата беше още около кръста ѝ и за една откачена
секунда тя си помисли, че езерото може да грабне края ѝ и да дръпне надолу. С малкото
безценен въздух, който ѝ беше останал, тя се пребори с плетеницата от тела и крака и погледна
нагоре - точно навреме, за да види нещо, идващо право надолу като снаряд. Изпускайки
бълбукащ тих вик - и последната трошица въздух, - тя се изви настрани, когато мачетето се
плъзна край нея.
Отгоре запенената вода беше потъмняла от надигащи се вълни кръв, разбърквани от
размахани крака и лапи. Беше като да си в самото дъно на гигантска перална машина. Дробовете
ѝ горяха, тя зарита и мощно загреба с ръце.
Разбивайки повърхността, Ели глътна въздух, толкова студен, че прогори гърлото ѝ. Илай не
се виждаше никъде. Нито кучетата. „Не! Току-що бяха тук!“
- М-мина? - изкашля Ели. - Илай?
Отдясно на нея главата на Мина изскочи внезапно като плувка, освободена от чудовищна
риба, налапала кукичката. Пъхтейки, Мина направи няколко кръга обезумяла, търсейки място, където да отиде.
„Салът. - Ожесточено загребвайки вода, Ели се обърна и се опита да прецени къде се
намира. - Трябва да намеря сала, нещо, за което да се хвана. И Илай къде е...“
Отляво на нея се чу плясък, а после звукът от някой, който кашляше и плюеше. Вълна от
облекчение. „Илай! - Той щеше да знае какво да прави. Беше по-силен от нея. - Но той е ранен, ранен е, той кърви...“ Не, Илай беше добре, той не можеше да умре. Щеше да се оправи, двамата
щяха да се измъкнат от това и тя повече никога нямаше да му се присмее.
- Илай! - изграчи тя и изпъшка. - Илай, добре...
Пристъп на паника пресече дъха ѝ. Вместо Илай там беше човекоядецът, само на стъпка от
нея. От косата му течеше вода, лицето му побеляваше от студ. „Не!“ Ели задуши писъка и загреба
непохватно, оставяйки разстояние между тях, като се надяваше, че дори човекоядецът нямаше да
е толкова луд, за да тръгне след нея сега. За момент той изглеждаше просто объркан и в шок като