Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
къщата на дървото вече имаше големи дупки и много светлина. Достатъчно, за да му покаже, че
там няма никой.
Още пукане на радио. Още отговори от ловеца. Вероятно нещо като: „Разбрано, да, добре“.
„Добре, а сега, моля те! - Алекс загриза бузата си. - Погледни надолу! Виж счупената дъска!“
Ловецът закачи радиото на хълбока си, отстъпи от дървото и наклони глава назад, докато
очите му се катереха нагоре, търсейки човек, свит в по-високите клони. После, най-накрая, спусна поглед към снега. Преувеличената му, почти замаяна закъсняла реакция, а след това и
бавното проточване на врата, когато очите му проследиха хаотичното ѝ движение, накараха
топка истерия да изскочи към устните ѝ. Тя бързо замря, когато той дръпна затвора, зареди нов
патрон и тръгна към нея, фалшивите листа на шантавия му триизмерен камуфлаж пърхаха.
Тя знаеше, че гледа към ботушите ѝ, което беше добре. Знаеше също така, че нещо друго не
беше толкова добре. Това беше пушка с шест изстрела, а той беше използвал пет. Тогава ѝ
проблесна, че не може да си позволи той да стреля дори още веднъж. Всеки път щом пушката
пукнеше, радиото щракаше.
Внезапно отляво дойде нова миризма, но тази ѝ беше позната. „Не, не! - Внезапен ужас
прободе стомаха ѝ. Трябваше да помисли за това. Все пак това се беше случило в Рул още първата
нощ. - Махай се! Не го прави! Стой настрана! Стой...“
- Хайде, излез! - Сега, когато ловецът беше близо, тя можеше да види единствено крака в
здрави зимни ботуши с дебели подметки. На три метра, не повече. - Знам, че си там.
„Да изиграем пиесата, преди да започне да стреля!“
- Ранена съм - тя изтъни глас до висок, тих, треперлив хленч. Всъщност помогна и това,
че беше наистина уплашена. - Паднах... когато се о-опитах...
- Излез! - тонът му беше твърд. - Не остана къде да бягаш.
- Ти и-имаш п-пушка - каза тя. - Не с-стреляй по мен!
- Ще го направя, ако не излезеш.
Може би този човек мразеше да е дядо.
- Щяха да ме изядат. Не им позволявай да ме хванат!
- Никой няма да те нарани - каза той. Това по-нежно ли беше? Не можеше да каже.
Ботушите му се преместиха малко, после тя видя единият да се тътри напред, когато той
приклекна. Това беше лошо. Още малко по-ниско и щеше да разбере, че ботушите бяха празни. -
Излез...
Миризмата, която беше разпознала, внезапно разцъфна пиперлива и люта. „Не, не, не! Той
ще те застреля! - Стомахът ѝ се обърна. - Стой назад!“
Но вълчакьт не остана назад. Нападна, защото тя беше в беда, той беше отчасти куче, а
кучетата бяха направили това за нея преди, в онази първа ужасна нощ в Рул.
Тя видя как ловецът се извърна бързо.
- Исусе...
- Не, насам! - Блъскайки парката настрани, тя изскочи от пещерата си. - Тук!
82
Черна сянка трепна над главата на Ели, когато момчето с мачетето прескочи процепа и се
приземи зад нея. Секунда по-късно Илай пищеше, ръцете му бяха сключени върху корема, кръвта
вече се лееше, а кучетата се вълнуваха.
Салът трябваше да се обърне оше в същия момент. Но точно тогава Ели почувства как нещо
дръпна силно ръцете ѝ. Инстинктивно противопоставяйки се на дърпането, тя погледна назад и
едва не извика.
Беше момичето със зеления шал, което Илай бе нарекъл Лена, протегнало се на леда. Двама
човекоядци държаха краката ѝ и я закрепваха. Хванала витлото на свредела, а с другата ръка
леда, тя дръпна отново. Водата се разплиска по ледения къс, докато той се накланяше все по-
близо.
- Не! - Ели блъсна свредела яростно като таран към лицето на момичето.
Стресната, Лена го пусна и се дръпна, когато острите като бръснач остриета профучаха
покрай нея. За част от секундата Ели видя не само глад, но и объркване в изражението на
човекоядката. В този момент тя изглеждаше почти като момиче, което просто не може да
разбере в какво се е превърнало.
Но тук свършваха добрите новини. Мигът премина като светкавица. След като вече нямаше
кой да я закотвя, а салът беше пренапрегнат и извън равновесие - горкият Илай все още пищеше, кучетата ръмжаха, човекоядецът виеше и удряше, - целият леден блок се килна. Освобождавайки
безполезния свредел, Ели се опита да се завърти, за да хване леда с нокти, но със същия успех
можеше да се опитва да се покатери по вертикална стена от идеално гладко стъкло. Усети как
плъзгането започва, а тялото ѝ набира скорост. „Не, не, не, не!“ Нещо изпука, после изпука още