Отвъд реката, сред дърветата
- Автор: Хемингуэй Эрнест Миллер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Сербезова
- Жанр: История
Электронная книга - «Отвъд реката, сред дърветата». Краткое содержание книги:
— Това не е устрем, а нещо друго.
— Каквото и да е то, каквото и да е то, докато все още съм на завет.
— Добре. Добре, щом искаш или се съгласяваш, за да не ме обидиш.
— Да, моля те.
Тя говори като нежна котка, макар че нещастните котки не могат да говорят, мислеше полковникът, но след това спря да мисли, и то за дълго.
Сега гондолата беше в един от страничните канали. Когато излезе от Канале Гранде, вятърът така я залюля, че гондолиерът трябваше да се премести, за да я уравновеси. Полковникът и момичето също се бяха преместили под одеялото, а вятърът нахлуваше диво под краищата му.
Мълчаха дълго време. Полковникът забеляза как гондолата се промъкна само на няколко инча под моста, който отминаха.
— Как си, дъще?
— Много добре.
— Обичаш ли ме?
— Моля те, не задавай глупави въпроси.
— Нивото на водата е много високо и ние едва минахме под моста.
— Мисля, че знам накъде отиваме. Тук съм се родила.
— Аз съм грешил в моя роден град — каза полковникът. — Това, че си се родил някъде, съвсем не означава всичко.
— Означава много — отговори момичето. — И ти знаеш. Моля те, притисни ме много силно, за да се почувствуваме за малко част един от друг.
— Да опитаме.
— Не може ли за малко да те заместя?
— Ужасно е сложно. Но да опитаме.
— Сега аз съм на твоето място. И току-що превзех Париж.
— Господи, дъще, ти имаш страшно много проблеми. Следващото нещо е да се направи преглед на Двайсет и осма дивизия.
— Не ме интересува.
— А мене ме интересува.
— Не беше ли добра?
— Напротив. Имаше също така и славни командири. Но бяха от националната гвардия и нямаха късмет. Това се нарича Т.С. дивизия73. Ще получиш Т.С. карта от армейския свещеник.
— Нищо не разбирам от тези неща.
— Не си струва да се обясняват.
— Ще ми разкажеш ли някои истини за Париж? Толкова много го обичам и като си помисля, че си го превзел тогава, сякаш се возя в тази гондола с маршал Ней.
— Той не струва. Особено след като води всичките ариергардни боеве, отстъпвайки от онзи голям руски град. Биеше се по десет-дванайсет, дори петнайсет пъти на ден. Ако не и повече. След това не можеше да разпознава хората. Моля те, не се качвай на никакви гондоли с него.
— За мене той винаги е бил един от великите герои.
— Аха. И за мене. До Катр-Бра. Или може би не беше Катр-Бра. Започвам да ръждясвам. Да го наречем Ватерло.
— Лошо ли се прояви там?
— Ужасно — каза й полковникът. — Забрави го. Той води прекалено много ариергардни боеве при отстъплението от Москва.
— Но го смятаха за най-храбрия от храбрите.
— Това не е достатъчно. Трябва винаги да бъдеш и най-умният от умните. А се нуждаеш и от редовно снабдяване.
— Моля те, разкажи ми за Париж. Знам, че не трябва повече да се любим.
— А аз не знам. Кой казва това?
— Аз, защото те обичам.
— Добре. Ти го каза, защото ме обичаш. Да бъде, както искаш. Макар че бих пратил по дяволите това твое желание.
— Мислиш ли, че бихме могли да се любим още веднъж, без това да ти навреди?
— Да ми навреди? — попита полковникът. — Кога, по дяволите, нещо ми е навреждало?
Глава четиринадесета
— Моля те, не бъди лош — каза тя, покривайки и двамата с одеялото. — Моля те, пийни чаша от това с мене. Знаеш, че някои неща са ти вредили.
— Точно така — отговори полковникът. — Хайде да не си спомняме.
— Много добре. Научих тази дума или тези две думи от теб. Край на разговора.
— Защо обичаш тази ръка? — попита полковникът, като я сложи където трябва.
— Моля те, не се преструвай на глупав и моля те, нека не мислим за нищо, за нищо, за нищо.
— Аз съм глупав. Но утре няма да мисля за каквото и да е, за каквото и да е, за нищо, нито пък за брата на това нищо.
— Моля те, бъди добър и мил.
— Ще бъда. И ще ти кажа една военна тайна. Строго поверително или, както казват англичаните, съвършено секретно. Обичам те.
— Това е хубаво. И ти го каза хубаво.
— Аз съм хубав — отговори полковникът, като погледна моста, който приближаваше, и видя, че ще има място да минат. — Това е първото нещо, което хората забелязват у мене.
— Винаги бъркам думите — каза момичето. — Моля те, обичай ме независимо от това. Бих искала аз да съм тази, която да те обича.
73
Дивизия, която е получила Т.С. карта — хумористично удостоверение за плачевното състояние на собственика, на когото не остава нищо друго, освен да се обърне за утешение към свещеника (жаргон от Втората световна война). — Б.пр.