Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
И имаше нахалството да го гледа с предпазливост, сякаш той бе също толкова опасен и безмилостен като Брадли Бенджамин и групата му старчоци.
Глождеше го една мисъл — може би си приличаше с тях повече, отколкото му се искаше.
Но я пропъди от главата си, когато я чу да казва:
— Добре съм. — Тя се размърда, за да му покаже, но не махна ръка от главата си.
Той повдигна брадичката й и я погледна в очите. Бяха пълни със сълзи. Пълни с болка.
— Медоу, добре ли си? — Той произнесе бавно всяка дума.
— Нищо ми няма — увери го тя.
Да бе. Сигурно. Изглеждаше ужасно. Рижите й лунички изпъкваха с очебиен контраст на фона на бялата й кожа. Тя затвори очи, сякаш й костваше много усилия да ги държи отворени, и отпусна глава на облегалката.
Определено вече не й беше бесен.
— По дяволите! — Бяха изминали едва половината път от Амелия шорс до „Тайната градина“. Той извади мобилния си телефон и го погледна. Нямаше обхват. Бяха съвсем сами и нямаше към кого да се обърнат за помощ… Виеше му се свят.
Зададе се кола.
Той се пресегна към кутията, в която държеше пистолет — и се отпусна, когато Четири натисна клаксона на глупавото си MINI.
— Какво се е случило? — Четири изскочи от колата, приличаше на дългокрак клоун, докато се измъкваше от абсурдно малкото купе, и се спусна към тях. — Завоя ли изпусна?
— Да. Изпуснах завоя. — Девлин прескочи вратата и се запъти към Медоу. — Скъпа, Четири ще те закара. — Той я вдигна на ръце.
— Мога да вървя — каза тя.
— Но не ти се налага. — Той тръгна към MINI-то.
Четири погледна към Медоу, после отстъпи назад, сякаш се страхуваше, че тя ще повърне — и то върху него.
— Тя добре ли е?
— Закарай я в болницата.
Четири изприпка след тях и отвори вратата на пасажерското място.
— Нищо ми няма. Просто съм изморена — каза тя, без да отвори очи.
Снощи бе жизнена, дори след като бе ударила главата си. Днес изглеждаше изтощена, на ръба на силите си; и тласкан от угризения, Девлин си помисли, че не трябваше да я води в града, че не трябваше да разчита на нея да му каже, когато се измори. Медоу не се оплакваше. Не и когато целият живот беше пред нея.
Девлин я настани на седалката.
— Държа д-р Апс да я прегледа. Не приемай „не“ за отговор. — Девлин стисна Четири за рамото и го погледна в очите. — Не я оставяй сама и не позволявай нищо да й се случи. В противен случай ще те убия.
— Ясно. Разбирам. Не се обвинявай. Тя е страхотна. — Ентусиазираното съгласие на Четири може да се дължеше на притеснение за Медоу — или на собственото му чувство за вина.
Дали Четири нямаше пръст в инцидента?
Не. Не, може и да беше ядосан на Девлин, но не беше злобен. Никога не е бил.
— Какво ще правиш? — попита Четири.
— Ще се обадя на Франк Питърсън — отвърна кратко Девлин.
Четири познаваше Франк — механик и момче за всичко.
— Не мисля, че ще може да оправи тази кола.
— Не. Навярно не. — Но той можеше да отговори на въпроса, чийто отговор търсеше Девлин.
Защото тази злополука не беше случайна.
Г-ца Луиз Уудуърд, по прякор Уизи, тийнейджърка-доброволка в Районната болница на Амелия шорс, изхвърча от чакалнята, сякаш опашката й се бе запалила. Спря се до стаята на медицинските сестри.
— Г-жо Питърсън, видяхте ли Девлин Фицуилям, докато правеха компютърна томография на гаджето му? Предложих му кафе и му се усмихнах, а той само дето не ми откъсна врата.
— Нищо чудно. Лудо влюбен е в нея. Не си ли чула? — Джазмин Питърсън, старша сестра на етажа, се усмихна на шанса да разгласи новината и да излезе няколко крачки пред хубавичката Уизи. — Това е съпругата му.
— Съпругата му? — Страните на Уизи станаха яркорозови като цвета на престилката й. — Ами че той не е женен! Не е възможно. Кой ти каза? Кога е успял да се ожени?
Джазмин се облегна на тезгяха и провлече всяка една сричка.
— Това е най-романтичната история, която съм чувала. Моят Франк ми разказа, той върши това-онова в хотела — а трябва да ти кажа, че там има доста работа, като се има предвид, че нещата непрекъснато се объркват, а и половината от тях намирисват, ако схващаш идеята ми.
— Подочух, че стария г-н Брадли Бенджамин бил толкова бесен, че се заклел да убие г-н Фицуилям.
— И аз така чух. Но г-н Бенджамин също мина оттук неотдавна и, повярвай ми, хич не е в състояние да убива когото и да било. — Джазмин поклати глава дълбокомислено. — Ако не си направи ангиограма в скоро време, по-добре да започне да се стяга за онзи свят.