Червена страна

- По моя работа. - Той се изкашля отново и лицето му дори не потрепна, докато го правеше. Накара я да се замисли дали въобще имаше мускули под кожата на това лице.

- Решихме да си пробваме късмета със златотърсачество. - Една жена подаде глава от фургона. Беше здрава и жилеста, с къса коса и невероятно сини проницателни очи. - Аз съм Корлин.

- Племенницата ми - добави Савиан, но Шай забеляза нещо особено в погледите, които двамата си размениха. Не можа да определи какво точно, но нещо не беше наред.

- Златотърсачество? - Тя повдигна периферията на шапката си. -Няма много жени в тоя занаят.

- Искаш да кажеш, че има предел за това кое една жена може и кое -не? - попита Корлин.

- Може би за това колко й е акълът да опита едно или друго.

- Хм, май никой от двата пола не може да се похвали с монопол над прекалената арогантност.

- Май не - каза Шай. - Каквото и да значи това, мамка му - промърмори под нос, кимна им и обърна коня. - До скоро.

Нито Корлин, нито чичо й отвърнаха. Вместо това се впуснаха в яростно съревнование кой ще ги зяпа по-втренчено в гърбовете, докато се отдалечаваха.

- Има нещо странно в тия двамата - промърмори Шай. - Не видях инструменти за копане.

- Може да са решили да си ги купят в Крийз.

- И да платят пет пъти по-висока цена? Погледна ли ги в очите? Не са от хората, свикнали да им дерат кожите.

- Няма номер, дето да ти убегне, а?

- Държа ги под око, ако не друго, в случай че се окаже, че са изиграни на мой гръб. Мислиш ли, че ще имаме неприятности с тях?

Лам вдигна рамене:

- Мисля, че е най-добре да се отнасяш с хората така, както искаш те да се отнасят с теб. Пък те какво ще правят си е тяхна грижа. И аз, и ти, и всички други носим неприятности на този или онзи. Половината народ от тая тълпа сигурно има тъжна история за разказване. Защо иначе ще бъхтят из пустото с такива като нас за компания?

Рейнолт Бъкхорм нямаше друго за споделяне освен надеждите си, което направи, заеквайки. Притежаваше половината добитък в стадото на задругата и беше наел немалко хора, които да го водят. Това било петото му пътуване до Крийз, където по негови думи винаги имало добър пазар за месо. Този път водеше със себе си жената и децата си с намерението да се установят за постоянно там. Точният брой на децата не беше лесен за определяне, но цялостното впечатление за него бе просто - голям. Бък-хорм попита Лам дали е виждал тревата там, в Далечна страна. Най-добрата трева в целия Кръг на света според него. И най-добрата вода също. За такава трева и вода си струвало човек да пропътува цялото това убийствено разстояние и да се изправи и срещу лошото време, и срещу всички духове в Далечна страна. Когато Шай му каза за Грега Кантлис и бандата му, той само поклати глава и спомена, че все още се изумявал колко ниско можел да падне човек. Жената на Бъкхорм, Лулайн - притежател-ка на огромна усмивка и толкова миниатюрно телосложение, че човек не можеше да си представи как бе успяла да народи такова огромно потомство, - също поклати глава и каза, че това било най-ужасното нещо, което била чувала, и ако Шай не беше на кон, а тя на земята, вероятно щеше да я прегърне. После й даде малък пай и я попита дали е говорила вече с Хеджес.

Хеджес се оказа нервак с изтерзано от пътя муле, без достатъчно екипировка и „очарователния“ навик неизменно да я зяпа от шията надолу, докато говореше с нея. Не беше чувал за Грега Кантлис, но не пропусна да отбележи опропастения си крак заради раната, която според думите му бил получил, докато водел атака в битката за Осранг. Шай имаше известни съмнения по отношение на тая история, но пък майка й все повтаряше: „Винаги търси най-доброто у хората“ - добър съвет, макар тя самата да не го бе следвала ни веднъж. За това Шай му даде малкия пай на Лулайн Бъкхорм и той най-накрая я погледна в очите и й каза: „Много си мила“.

Шай пък му отвърна: „Не си прави изводи от един пай“, но когато отмина, го видя да стои вторачен в пая в мръсната си ръка с такова умиление, сякаш сърце не му даваше да го изяде.

Шай продължи да обикаля, докато не пресипна от споделяне на застигналите я неволи и докато ушите не я заболяха от изслушване на хорските мечти и надежди. „Задруга“ беше подходящо име за групата, помисли си, защото като цяло повечето бяха свестни хора, събрани от нуждата от компания за дългия път. Грубовати и чудати, някои и глуповати, но до един устремени към едно по-добро бъдеще. Дори тя самата, закоравяла с годините и бедите, изнурена от работа и живот на открито, налегната от тревоги за Роу, Пит и Лам, дори тя се чувстваше по-добре от присъствието им. С нов вятър в лицето и нови надежди в гърдите. Докато обикаляше фургоните и кимаше на този или онзи непознат, докато потупваше рамото на някого, с когото току-що се бе запознала, глуповатата усмивка се прокрадваше неволно и извиваше устните й. После, щом си спомнеше защо е тук, Шай моментално я пропъждаше от лицето си като досадни гълъби, накацали прясно изорана и засята нива, но малко по-късно, също като гълъбите, тя пак се връщаше.