Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Абе, като гледам, пак се пазаря по-добре, отколкото ти се ориентираш.
Маджуд поклати глава:
- Умът ми не го побира как ще обяснявам всичко това на партньора ми, Кърнсбик. - Той се отдалечи, размахвайки дълъг показалец към Су-ийт. - Става ли дума за разходи, с Кърнсбик шега не бива!
- Мътните го взели - изсумтя недоволно Суийт. - Такова мрънкане не бях виждал. Човек ще си каже, че съм повел тумба женоря през равнината.
- Като гледам, май си - каза Шай. Един от най-ярките фургони - але-ночервен със златисти орнаменти - тъкмо минаваше с тропот покрай тях. На капрата седяха две жени. Едната беше облечена като курва, готова за работа, с небрежно килната на една страна шапка и още по-небрежна усмивка на уста. Очевидно за някои професии нямаше почивка дори по време на път. Другата бе облечена по-подхождащо според обстоятелствата и държеше юздите с обиграността на кочияш. Между тях седеше мъж с жакет в цветовете на фургона, имаше брада и сурово изражение на лицето. Шай го взе за сводник. Ако не друго, имаше вид на такъв. Тя се наведе и се изплю през пролуката между раздалечените си предни зъби.
Не можеше да си представи как успяваха тези жени - в тоя клатещ се фургон, насред багаж и дрънчащи тенджери и тигани. Не можеше да си представи и онзи, който щеше да влезе в него с тях. Мисълта за това далеч не разпалваше страстта й. От друга страна, въглените на възбудата не бяха виждали разпалване в продължение на толкова дълго време, че тя подозираше, че сигурно вече са угаснали завинаги. Работата във фермата, с две деца и двама старци - достатъчно, за да потушат всякаква мисъл за романтика.
Суийт помаха на дамите и повдигна с чепат показалец периферията на шапката си.
- Мътните го взели - промърмори той. - Нищо не е като едно време. Жени, префърцунени дрешки, железни плугове, преносими ковачници и кой знае още какви ужасии ще измислят. Едно време тук нямаше нищо друго освен земя, небе, зверове и духове. И необятно пространство, в което дишаш нормално. Ами така де, веднъж прекарах дванайсет месеца в компанията само на кон.
Шай се изплю отново.
- Никога досега не бях изпитвала такова съжаление за кой да е кон. Мисля да се поразходя наоколо. Да се запозная със задругата. Да видя дали някой не е чул нещо за отвлечени деца.
- Или за Грега Кантлис. - Лицето на Лам се смръщи, докато изричаше името.
- Хубаво - каза Суийт. - Ей, и умната, ясно?
- Мога да се грижа за себе си - отвърна Шай.
На сбръчканото лице на стария скаут грейна усмивка:
- Аз за тях се тревожа.
Най-близкият фургон принадлежеше на мъж на име Джентили, престарял стириянец, придружаван от четиримата си братовчеди, които той наричаше „момчета“, въпреки че изглеждаха почти на неговата възраст, и които не говореха общ език помежду си. Беше твърдо решен да „изкопае“ нов живот от планината и явно беше непоправим оптимист, защото според Шай едва се държеше на крака на сушата, за нагазил до кръста в леденостуден поток и дума не можеше да става. За отвлечени деца не беше чувал. Шай не беше сигурна дали въобще беше чул въпроса й. На раздяла я пита дали не иска да сподели новия му живот като негова съпруга, пета по ред. Отказа му учтиво.
Лорд Ингълстад очевидно бил споходен от лош късмет. Когато го каза, лейди Ингълстад - жена от потекло, несъвместимо с несгодите, но твърдо решена да ги направи на пух и прах въпреки това - го изгледа с такава насмешка. Очевидно смяташе, че тя самата бе споходена от същия този лош късмет, че и нещо отгоре - неудачния избор на съпруг. Според Шай този така наречен лош късмет понамирисваше на зарове и дългове, но тъй като нейният житейски път бе откровено криволичещ, реши да се въздържи от критикуване и да остави лошия му късмет на спокойствие. По отношение на отвлечени деца, а и куп други неща наред с тях лордът беше пълен невежа. На раздяла ги покани с Лам на карти след вечеря. С малки залози, обеща той, но Шай знаеше, че в началото те винаги бяха такива. Знаеше също, че не бе нужно да са големи, за да те вкарат в страхотни неприятности. И това отказа учтиво, после си позволи да отбележи, че на човек с толкова лош късмет зад гърба не му е притрябвало сам да търси нов. Той прие забележката със завидно чувство за хумор и отправи същата покана на Джентили и момчетата. Лейди Ингълстад имаше вид на жена, която ще ги разкъса със зъби, преди да са раздали и една ръка.
Следващият фургон сигурно беше най-големият в задругата. Имаше прозорци със стъкла и надпис отстрани - „Знаменитият Йосиф Лестек“, - изписан с вече започнала да се лющи лилава боя. Според Шай, ако човек наистина беше толкова знаменит и известен, не му трябваше да си пише името на фургона, но тъй като нейното единствено съприкосновение със славата се изразяваше в афиши, обявяващи награда за залавянето й, реши, че не разбира достатъчно от слава, за да коментира.