Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Вече не е така убедителен като Баяз, а?
- Вече и като Йосиф Лестек не е много убедителен, ако питаш мен -сви рамене Суийт, - но какво разбирам аз от театър.
- Виждам, превъплъщението ти в Даб Суийт не е от най-убедител-ните.
- Да слизаме по-бързо! - каза Лийф. - Хайде да видим отблизо!
Отблизо, оказа се, гледката не беше толкова вълнуваща. Но не е ли
така с всичко останало на този свят? Подобен брой тела - човешки и животински - произвеждаха такова количество отпадък, че съзерцаването му без основателна причина не бе препоръчително, помирисването му -още по-малко. По-малките по размер и значимост животни - предимно кучета и мухи, но безсъмнено и бълхи, - незабележими отдалеч, изглеждаха двойно повече на близкия наблюдател. Шай нямаше как да не се замисли дали всъщност основната цел на задругата не бе просто дързък опит да пренесе всичко най-долно и зло от градския живот в дивата, недокосната от цивилизацията земя.
Очевидно стигнали до същото заключение, неколцина старши членове на задругата се бяха отделили на цели петдесет крачки пред останалите, за да се ориентират за посоката, разбирай да изпият по питие, дока-то се карат за това накъде да насочат колоната, и сега се чешеха по главите над голяма карта.
- Дръпнете се от картата, преди някой да се е наранил - подвикна Суийт отдалеч. - Върнах се, спокойно. Отклонили сте се от курса, но само на три долини разстояние.
- Само три? Не смеех и да се надявам на толкова. - Един висок, слаб и жилест кантик с гола като яйце глава се отдели от групата. Пристъпи към тях и огледа внимателно Шай, Лам и Лийф. - Водиш приятели.
- Това тук са Лам и дъщеря му Шай. - Тя не си направи труда да го поправи. - А името на това момче, боя се, за момента ми убягва...
- Лийф.
- А, да! Това пък е моят. работодател. - Суийт изрече думата така, сякаш само признаването на съществуването на такъв човек окастря-ше до безобразие свободата му. - Непокаян разбойник на име Абрам Ма-джуд.
- Радвам се да се запознаем. - Маджуд ги дари с лъчезарна усмивка, в средата на която проблесна златен зъб, и се поклони на тримата поотделно. - Уверявам те, не съм спрял да се покайвам, откакто сформирах задругата. - Тъмните му очи се загледаха нанякъде, сякаш съзерцаваха дългия изминат път. - Още от Келн заедно с партньора ми, Кърнсбик. Тежък характер, но много умен човек. Изобретател на преносимата ковачница наред с много други неща. Сега аз я карам към Крийз, където ще основем работилница за металообработка. Може да вземем и няколко парцела в планината за минно дело.
- Злато? - попита Шай.
- Желязо и мед. - Маджуд се наведе към нея. - По мое скромно мнение само глупакът си мисли, че има злато в златото. Решили сте да се присъедините към задругата ни, значи?
- Точно така. И ние сме тръгнали към Крийз по работа.
- Всички са добре дошли! Цената за влизане е...
- Лам е опитен боец - прекъсна го Суийт.
Маджуд замълча и огледа внимателно Лам от главата до петите.
- При цялото ми уважение, той изглежда малко. стар.
- По тоя въпрос спор няма - отвърна Лам.
- Е, аз самият вече не го докарвам откъм свежест - каза Суийт. - Пък и ти, като стана дума, не си първа младост. Но щеш ли младост, ей това момче има за трима.
Маджуд не беше лесен за убеждение.
- Аз търся така наречената златна среда - каза той.
- Хм - изсумтя Суийт. - Няма да намериш много такива тук. Нямаме достатъчно бойци в задругата. А и с духовете, настървени за кръв, не е моментът да се скъпим за дреболии. Вярвай ми, старият Санджийд няма да се пазари с теб. Или Лам влиза, или аз излизам. А ти си води задругата в кръг, докато не ви се разпаднат колелата на фургоните.
Маджуд вдигна поглед към Лам и севернякът удържа погледа му, без да извърне очи. Явно мекушавият Лам беше останал в Скуеърдийл. На Маджуд му трябваха само още няколко секунди да прозре онова, в което го убеждаваше Суийт.
- Така да бъде - каза той. - Господарят Лам влиза, без да плаща. Това прави два дяла от по.
Суийт направи кисела физиономия и се почеса замислено по тила:
- Сключих сделка с Шай, че и тримата няма да плащат.
Погледът на Маджуд се стрелна към нея и Шай видя в очите му смесица от недоволство и уважение.
- Явно тя е сключила по-добрата сделка.
- Аз съм скаут, не търговец.
- Тогава може би е добра идея да оставиш сделките на онези от нас, които са.