В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Сведох глава и видях мръсните остри връхчета на татарските си галоши. После навлякох експедиционния си екип, измих си зъбите и лицето и започнах да пълня раницата. Не ми даваше мира въпросът за сметка на каква енергия каменният лазер е работил в постоянен инфразвуков режим?
Оставих раницата настрана и повдигнах глава към огромната пирамида на Кайлас. Огледах я цялата и забелязах няколко монумента, които наподобяваха пирамиди. Ако пирамидите концентрираха космическите енергии, то тук, в Града на боговете, изглежда всичко е пресметнато така, че с тяхна помощ да се събира онзи диапазон от енергии, необходим за постоянното зареждане на резонатора на каменния лазер и за перманентното му действие в инфразвуковия режим. Навярно съществуваха и предавателни устройства, фокусиращи енергията в резонатора на каменния лазер.
Все още не знаех, че съвсем скоро ще открием десетки конструкции, подобни на каменни антени или огледала, които очевидно препредаваха енергията на пирамидите към каменния лазер.
Тъкмо бях напълнил раницата си и в душата ми внезапно възникнаха съмнения, свързани с факта, че знанията ни за лазерите далеч не са професионални. Но ще отскоча малко напред, скъпи читатели, за да ви кажа, че когато приключихме експедицията, проведох подробни консултации с изтъкнатите физици А. В. Акимов, Г. Г. Тертишни и С. Н. Кружков. Спорихме дълго и се родиха куп идеи. Но, общо взето, всички се съгласиха, че конструкцията прилича на грамаден лазер, който би могъл да работи (хипотетично!) с ментална енергия. А талантливият инженер Сергей Николаевич Кружков остана поразен най-вече от предното огледало на каменния лазер и изрази възторга си от него.
Отново ме навести мисълта, че каменният лазер е действал чрез божествената енергия на петте елемента, която се е подчинявала на древните само при абсолютна чистота на душата.
Без да разбирам защо, приближих се до ручея, съблякох се до кръста и се измих с ледената вода. После се облякох и отново зареях поглед към свещения Кайлас.
Космическото огледало на Кайлас
И от другата страна Кайлас изглеждаше величествен. Знаех, че свещената планина е центърът на тантрическите сили на планетата и следователно се намираме в тяхна власт. Спомних си и думите на старшия човек, че силите в пещерата на Харати са му приятни и няма желание да излиза оттам. Спомних си и размислите преди началото на експедицията по темата „Планината мисли!“. А те свидетелстваха, че към нея трябва да се приближаваме с чиста душа. Обърнах се към момчетата и ги попитах:
— Кажете ми честно! Приятно ли ви е тук, близо до свещения Кайлас?
Всички замлъкнаха — изглежда анализираха душевното си състояние. Пръв се обади най-простодушният — Селиверстов:
— Аз, шефе, се чувствам отлично и ми е весело. И последната риза бих си свалил и… — той изгледа Юсупов. — А бе, хубаво ми е на душата! Само едно ме гложди. Когато се приближавахте през нощта с Равил към лагера, защо не сте видели фенерчето. Защото аз си знам, че ви светех, а не съм седял в палатката…
— Остави тази работа!
— Не е случайно, че поклонниците се стремят насам. На човек му става хубаво на душата — добави Равил.
Волю-неволю в мен се създаде впечатлението, че „планината ни е пуснала при себе си“ и че ние, подобно на старшия човек, усещаме тантрическите сили като нещо приятно. В главата ми изплува и твърдението му, че Кайлас е жив, а тантрическите сили са неговата мисловна енергия. Тя вижда и анализира душата на всяко живо същество, застанало пред свещената планина. Добре, че върнах от Непал в Москва кинооператора Квитковски, а не го взех с нас. Щяхме да се срамуваме пред планината заради прагматичната му душа.
Изпреварвайки яковете, продължихме напред. Не свалях очи от западната страна на Кайлас и търсех удобна позиция за скициране. Селиверстов от време на време се извръщаше към натоварените якове и си припяваше.
Западната страна на Кайлас блестеше под лъчите на слънцето. Всички щракаха с фотоапаратите и снимаха с видеокамерата, аз обикалях близките възвишения и правех скици. Беше сравнително топло, вятърът беше утихнал.