В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Вторият дворец приличаше на комплекс от куполи с две огромни — по около 100 метра, вертикални плочи, поставени точно под ъгъл 90 градуса една спрямо друга. От главата ми извираха ред въпроси: „Каква е ролята на тези каменни куполи? Може би събират определен вид фини енергии? Каква роля играят плочите, които приличат на огледални отражатели? Каква енергия отразяват и накъде я насочват?“ Нямах отговор. Следващият монумент, също разположен върху висок хребет, напомняше старинен испански замък. По нещо приличаше и на пирамида, но очертанията й бяха твърде странни — отвесни странични повърхности, релефни вдлъбнатини и т.н. Плътно до едната страна на замъка бяха прилепени две плочи. На върха на едната от тях се различаваха четири полуразрушени купола. Друг монумент приличаше на спирала, която се стесняваше към края си. Както повечето, и той съчетаваше в себе си комбинация от плоски конструкции, които образно бяхме започнали да наричаме огледални отражатели.
Скицирайки последния обект, логически доизмислях доста от неговите участъци, защото бяха покрити със сняг или разрушени от времето. Все пак беше безспорно, че заради неизвестна нам цел древните хора са построили тук гигантска каменна спирала.
— Може би е прототип на ДНК? — продума тихо Равил. В крайна сметка към обектите от този тип можехме да причислим редица конструкции, разположени близо до монумента Гомпо-Панг. Зад него отлично се виждаше нещо като тесен жлеб с приповдигнати стени, който се спускаше надолу от полукръглото разклонение на Гомпо-Панг. Веднага зад него в източна посока се открояваше островърха структура, на чиято външна стена личаха две полукръгли вдлъбнатини под формата на пчелни пити. Зад нея съзряхме подобие на две стълби, покрити с арки и перила с фигурки, които грациозно се спускаха от върха на сферично каменно образувание. Още по-нататък в източна посока се забелязваше друга двойна редица от фигури или скални образувания, зад които се разполагаше споменатото вече огледало на самия Кайлас.
При вида на тези „жлебове“, „пчелни пити“, „стълби“ и т.н. в главата ми започнаха да се прокрадват все още неясни мисли за тяхното предназначение. Хрумна ми да прокарам аналогия със строежа на човешкия организъм. Изоставих обаче идеята, защото не познавах докрай пространствената структура на човешките молекули. Все пак сравнението ми се стори интересно, макар да нямах никакви основания да твърдя, че чрез изграждането на разнообразни и необикновени монументи древните са създавали тук човешки същества. Аз просто усещах смазващото несъвършенство на своя разум пред въображението и могъществото на древните монументи.
Спомних си мисълта на Сергей Селиверстов: „Всички са слушали приказки за дворци без прозорци и врати, а ние ги виждаме със собствените си очи.“
И си помислих: „Приказката не е фантазия. Тя е история, съхранила забравеното величие на човека.“
Каменните огледала в града на боговете
Колкото по-дълго пребивавахме в Града на боговете, толкова по-силно в мен се затвърждаваше впечатлението, че това е някакъв неразбираем и невероятно грандиозен механизъм, вътре в който в строг ред бушуват неизвестни за нас енергии. Затова свидетелстваха отчасти каменните конструкции, които приличаха на отражатели. Много от съоръженията бяха снабдени с тях. Някои вече видяхте, скъпи читатели, на поместените снимки и рисунки. Позволете обаче да ви покажа още няколко каменни огледала, за да ви докажа, че Градът на боговете е бил конструиран за регулиране и сливане на тези непознати енергии, за да бъде създадено нещо изключително важно.
О, как ме измъчваха мислите за енергийната същност на човека! И колко много неща не разбирах тогава! Дори представа си нямах, че в тялото на човека има два фантома — на времето и на ефира. Но за това, скъпи читатели, ще поговорим в следващия том на книгата.
Един от тези каменни отражатели се състоеше от пет вдлъбнати огледала (№46), поставени върху солиден фундамент, който приличаше на сандък. По височина всяко от огледалата беше приблизително колкото четириетажна сграда. Огледалният комплекс се възвисяваше или на планински връх, или върху полуразрушена пирамида и беше ориентиран на северозапад.
Видяхме го на смрачаване. Равил започна трескаво да снима, а аз се хванах за молива. Стори ми се, че последното от петте огледала има някаква вдлъбнатина в основата си. Тя ме заинтригува. Почти на бегом (и то на височина 5000 метра!) заобиколихме хълма, върху който се мъдреше този монумент, за да огледаме последното каменно огледало не отстрани, а отпред. В основата му въпреки полумрака доста ясно личеше нещо, което ми напомняше вече видяната порта към Шамбала върху Дома на щастливия камък, затворена отвътре с каменна плоча. Височината на тази порта беше около три метра. Тя също се намираше там, където предполагахме, че времето трябва да е сгъстено.