В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
„Я виж ти, на пръв поглед изглежда така, сякаш западната страна на Кайлас е вдлъбнато огледало. А всъщност геометрията му е доста сложна“ — прошепнах си аз, свел глава над окончателната рисунка. Горната част представляваше гигантска стъпаловидна вдлъбната повърхност. Ъгълът на наклона спрямо хоризонталната ос беше около 45 градуса. Снежните преспи блестяха отгоре и откъм южната страна, но тук много добре се очертаваха стъпалата. Грамадната стъпаловидна чаша беше с размери минимум 700 на 700 метра.
Към мен се приближи Равил и посочи „чашата“, която рисувах:
— Прилича на космическо огледало…
Понечих да го попитам за предназначението й, но в последния момент си замълчах — нито той, нито аз бяхме в състояние да дадем дори хипотетично правилен отговор.
Долната част на чашата завършваше с красиво оформена вдлъбнатина, която плавно преминаваше във вдлъбната урва с ориентировъчна дължина 600 метра. А от южната страна на урвата, на малко по-ниско ниво се виждаше Малкият Кайлас като правилна остро-върха пирамида, поставена върху три каменни стълба, чиято височина беше около 600–800 метра.
„Виж ти! Камъкът Шантамани, т.е. Малкият Кайлас е разположен съвсем близо до космическото огледало“, отбелязах си наум и продължих проучванията си.
Още по-надолу се виждаше стъпаловидна повърхност, която също беше вдлъбната, но нямаше същата правилна форма като космическото огледало. В центъра й се забелязваше заоблено възвишение, а на три места — огледални конструкции, които сякаш бяха монтирани там. Отначало гледката ми се стори хаотична, но след като огледах урвата от различни точки, постепенно осъзнах, че по-скоро тук е изградена цялостна конструкция, чийто замисъл си оставаше напълно неразбираем за мен. „Вероятно е създадена, за да пренасочва фините енергии“, реших аз и продължих по-нататък.
Спомних си, че през 1998 година в гр. Ришикеш — Индия, в един от храмовете държах в ръце една книга, озаглавена „Енергията на съзнанието“. Тогава я прелиствах, като с всяка следваща страница се учудвах все повече. Там пишеше, че някога някой е разделил енергията на човешкото съзнание на повече от 200 вида, всяка от които имаше свое название и беше описана толкова подробно, с толкова схеми и рисунки, та човек трудно можеше да си представи, че целият този колосален труд е плод на буйна фантазия. Свещеникът в храма ми обясни, че книгата е преведена на английски от санскрит и е била написана в дълбоката древност от учени на велика цивилизация, живяла на Земята преди нас. Очевидно древните са владеели тайните на фините енергии и са били наясно, че чрез конструирането на различни форми те могат да бъдат насочвани така, че да влияят върху съзнанието.
Още по-надолу по западния склон на Кайлас от различни гледни точки се забелязваше и друга дъговидно вдлъбната урва с толкова съвършени форми, че не оставаше и капка съмнение по отношение на изкуствения й произход. Докато я гледах през бинокъла, все ми се струваше, че в горната й част се открояват един-два реда каменни фигури — или еднакви скални образувания, или древни статуи, изменени вече от климатичните фактори.
— Каква ли роля изпълнява дъговидната конструкция? — въздъхнах аз и кисело се усмихнах, защото не се сещах за отговора. Равил, който стоеше до мен, се засмя. — Какво, Равил? — обърнах се към него.
— Ето какво си мисля — огледалото улавя космическата енергия и я разпределя между пирамидите в Града на боговете, които по този начин я усвояват. Така ли е?
— Кой знае…
— Защо да не приемем, че космическото огледало на Кайлас е локатор, чрез който разположената под планината Шамбала общува с други светове? — вдъхновено продължи Равил. — Техническото й ниво позволява подобно нещо! Може би благодарение на огледалото са отлитали в космоса?
— Кой знае… — отново въздъхнах аз.
И двамата замлъкнахме. Освен с фантазията си не разполагахме с друго средство, за да разберем поне отчасти творението на древните хора. Трябваше да изминат почти три години, за да можем ние с Равил, анализирайки картата-схема на Града на боговете, да стигнем до извода, че западната му част, включително и споменатото космическо огледало, е било изградено, за да се управлява времето и да се създаде… нов човек. За това обаче, скъпи читатели, ще поговорим в следващия том. Обещавам ви, че пътешествието в „тялото на времето“ ще е увлекателно.
— М-да… — измучах аз сега, прекъсвайки мълчанието. — Знаеш ли какво ми хрумна?