В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Помниш ли старшият човек, който твърдеше, че Харати чете човешките мисли и така вижда всичко? Харати най-вероятно е човек от Царството на мъртвите. Значи Царството на мъртвите чете нашите мисли, нали така?
— Ами да.
— Освен това старшият човек спомена, че и самият Кайлас е способен да чете мислите на хората, пристигнали тук. Така в крайна сметка стигаме до извода, че камъкът Шантамани, скрит в пирамидата на Малкия Кайлас, също следи и анализира човешките мисли. Оттук следва, че ние с теб сме прозрачни като стъкло. Всичките ни мисли стават известни там… Само дето ние с теб едва ли сме толкова опасни, че някой да си губи времето и да ги анализира. Но освен нас съществуват и ангели, призраци, хора от паралелните светове и извънземни. Нали и те също мислят? — Запалих цигара и продължих: — От Шамбала, Царството на мъртвите и самият… космически Кайлас четат нашите мисли. Най-важното е, че всички те сигурно обръщат внимание дали в душите ни има зли и отрицателни мисли, които не бива да бъдат допускани до тази светиня, където може би е създаден… новият човек. Та нали те са разрушителен фактор, нещо като „инфекциозна бомба“ за процеса на съзиданието.
Отново потеглихме напред. Слънцето грееше. Мислите ни бяха светли и чисти. Всичко в този свят ми изглеждаше прекрасно.
— Шефе, виждам някакъв дворец, но без прозорци и врати! — чух зад гърба си възторжения глас на Равил.
Дворците без прозорци и врати
— Къде?
— Ето го пред нас! Съвсем истински дворец, но без прозорци и врати. Основата му е леко разрушена.
— О-хо! — не се въздържах и възкликнах аз.
В главата ми профучаха думите на Ангарика Говинда, че комплексът на Кайлас прилича на гигантска мандала, съставена от мистични фигури, а стените на каньона — на архитектурни съоръжения. Поклонникът сякаш е обкръжен от гигантски храмове.
Съоръжението, което разглеждахме, беше високо около 250 метра и представляваше комбинация от кули и отвесни стени. Наподобяваше католически храм и наистина нямаше прозорци и врати.
— Странно — продумах аз и се заех да скицирам. — Какво би могло да означава? Е, поне е ясно, че не е естествена планина, а изкуствен монумент.
Едва бяхме изминали 100 метра и видяхме друга конструкция, разположена по-високо на склона. Тя беше с вдлъбната форма, а повърхността й бе покрита с малки стъпала и подобни на пирамиди многобройни хълмчета. Южната й страна, която се виждаше отлично, завършваше отгоре и отдолу с две красиви издатини, високи по 70–80 метра. Долната беше с правоъгълна форма, а горната приличаше на каменен цилиндър, поставен върху тясна основа. Създаваше се впечатлението, че този цилиндър, който тежеше вероятно стотици или хиляди тонове, е бил изсечен, повдигнат и монтиран отделно. Древните строители очевидно са владеели силата на антигравитацията.
Продължихме да вървим и пред нас се разкри гледката на грандиозен и величествен дворец с напълно фантастична форма. Той се състоеше от две предни и две задни, наложени една върху друга каменни плочи (или огледала), между които бе разположена масивна трапецовидна конструкция. Отзад и отгоре тя завършваше с конусовидна издатина. Височината на двореца бе минимум 500 метра.
Докато снимах, си дадох сметка, че сянката ще влоши качеството на изображението. С просто око се виждаха повече детайли, затова ги отразих върху скицата.
Зад двореца, по-близо до Кайлас, се забелязваше овално образувание, което отначало възприех като най-обикновена планина. После, като го сравних с естествените хълмове, разбрах, че и то е древна конструкция, висока около 350 метра. „За какво ли са изграждали такива монументални конструкции?“ — питах се аз, макар предварително да знаех, че няма да намеря отговор.
През следващите три дни срещнахме още няколко двореца без прозорци и врати, които ще ви опиша съвсем накратко, скъпи читатели. Ще ви призная също така, че докато ги фотографирах и рисувах, вътрешно негодувах, че нищо не разбирам от обектите. Просто сляпо си изпълнявах експедиционните задължения, поразен от величието на древния разум. Единствено ме топлеше надеждата, че някога в бъдеще ще разкрием тези уникални загадки.
Един от дворците представляваше сложна комбинация от плавно извити повърхности, върху горната част, на които стояха пирамида и полукълбо. Височината на монумента бе около 150–200 метра. Естествено не можех да отговоря що за съоръжение е това, също както повечето хора не са в състояние да си обяснят предназначението на древните монументи.