В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Разсъждавайки за строителната технология, неизбежно си спомних за „машината на древните“, която бяхме видели в храма Сваямбанат в Катманду. За нея се говореше, че е била изнесена от загадъчната пещера на Харати. Според храмовия служител Кирам тя е била предназначена да „прави планини“. Нещо повече, консултацията с академик А. В. Акимов потвърди хипотетичната възможност подобна „машина“ да се задейства чрез менталната, т.е. психичната енергия, а това съвпадаше с описанията в тибетските текстове, че „машината“ се е подчинявала на човешката мисъл и е хвърчала, въртяла се е с бясна скорост и е обработвала планините.
От изложеното дотук напълно логично беше да се предположи, че за създаването на монументите в Града на боговете е бил използван не само свръхмощният лазер, но и специалните „машини на древните“. С лазера се е извършвала грубата работа — изсичани са били каменни блокове от планинските хребети, отломъците са били стопявани, а с помощта на „машината“ монументите са дооформяни. Не е изключено те да са били прилагани и при изграждането на празните пространства вътре в монументите, чието наличие допускахме. Това важи особено за Дома на щастливия камък.
Отново ще ви доверя, скъпи читатели, изпреварвайки събитията, че Валентина Яковлева откри в една от интерпретациите на тибетската „Книга на Мъртвите“2, че свещената Ваджра (умалено копие на видяната от нас „машина на времето“) е оръжие с непреодолима сила и мощ. От санскритски названието й се превежда като „мълния и елмаз“.
Покриването на монументите с мазилката също не се е извършвало ръчно — за тази цел са съществували специални технологии и съоръжения. Спомних си думите на Астаман Биндачарая, че в пещерата на Харати са скрити различни машини от древността. Представих си наследството от техническите постижения на древните, съхраняващо се в подземията на Кайлас. Какво ли щеше да стане, ако имахме достъп до тях!
Вероятно гигантският каменен лазер е бил използван не само при строителството на Града на боговете. Напълно е възможно да работи и сега и да защитава двете основни съкровища — портата към Шамбала и Малкия Кайлас (камъка Шантамани).
Отново прехвърлих в главата си средствата за тяхната защита — и без инфразвуковото излъчване те бяха достатъчно мощни. Портата към Шамбала беше охранявана от енергията на сгъстеното време и можеше да бъде отворена само със специалното заклинание, което предполага да се влезе в телепатичен контакт с Царството на мъртвите. Пирамидата на Малкия Кайлас, вътре в която според нас е легендарният камък Шантамани, е разположена върху три съединени каменни стълба с височина 600–800 метра и е абсолютно недостъпна. До нея се намират и двете скални образувания — куличката и коминът, подобни на наблюдателни уреди, чиято цел е да следят какво става около Малкия Кайлас.
Хипотезата за допълнителната инфразвукова защита е напълно обоснована, тъй като каменният лазер е насочен точно към портата на Шамбала и Малкия Кайлас.
Отново огледах блестящата заснежена пирамида на Малкия Кайлас и си спомних как ми бе хрумнало, че вероятно камъкът Шантамани е специален уред, с помощта на който Шамбала контролира нашите мисли и въздейства върху тях. Ето защо разделената на няколко нива свръхмощна защита е необходима. В ръцете на полудивия (в сравнение с Шамбала) съвременен човек камъкът Шантамани би се превърнал в невероятно по своята мощ оръжие, чрез което някой би могъл да контролира мислите и поведението на хората и да ги принуждава да му се подчиняват.
Не ме напускаше и мисълта, че може би свръхмощната защита е издигната не само срещу нас, неразумните, а и срещу други, по-разумни форми на живот, за чието съществуване започваме да се досещаме. Само Шамбала знае какъв е светът на ангелите и какви сили бушуват там, зад невидимата стена на паралелния свят.
— Шефе, говедарите вече събраха яковете. Време е да товарим, а ние още палатките не сме сгънали! — наруши тишината плътният баритон на Селиверстов.
— Идвам, идвам…
На практика не се съмнявах, че за енергийното зареждане на гигантския лазерен резонатор е била използвала менталната, т.е. психичната енергия на древните хора. Вече знаех, че тази енергия, чиято сила все още не осъзнаваме напълно, се мобилизира посредством заклинания — чрез онези монотонно произнасяни звуци и думи, които само йогите познават. Най-важните от тях се съхраняват в самата Шамбала. А технологията на древните може да бъде наречена технология на заклинанието. Нейните плодове видяхме със собствените си очи тук — в Града на боговете.
2
F. Fremantle, Luminous Emptiness, Boston & London, 2001, p. 79