В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Енергията на петте елемента — едва-едва промълвих аз.
— Известно е също така — разпалено продължаваше Селиверстов, — че колкото е по-дълъг резонаторът на лазера, толкова по-тънък и мощен е лъчът, излизащ от полупрозрачното предно огледало. При дължина на резонатора 500 метра лъчът би трябвало да е съвсем тънък и да притежава такава сила, на която да не издържи дори и планина. Накратко, с помощта на лъча, изпускан от такъв грамаден лазер, планината лесно може да бъде прерязана.
— Сигурно така древните са моделирали планините… — намеси се в разговора и Равил.
— Не ме прекъсвай! — скастри го Селиверстов. — Не мога нищо да докажа. Не твърдя със сигурност, но ми се струва, че този лазер е работил в инфразвуковия диапазон…
— Какво говориш? — учудих се аз.
— Напълно е възможно. Този диапазон на колебания моряците наричат гласа на морето и безумно се страхуват от него, тъй като често предизвиква депресия, припадък и дори спиране на сърцето.
Промъкнах се в палатката, намерих компаса и като излязох отново навън, определих посоката на предполагаемия лъч.
— Ама че работа! Лъчът от лазера е насочен точно към портата на Шамбала и към Малкия Кайлас, тоест към камъка на Шантамани.
— Излиза, че инфразвуковото лазерно облъчване защитава и входа към Шамбала, и легендарния камък на Шантамани! — опули се Равил. — Шесто ниво на защита! Никой не може да се приближи там. Най-важните елементи от Града на боговете са защитени и чрез смъртоносен инфразвук.
— Не твърдя, че каменният лазер е работил и… работи в инфразвуковия диапазон. Само предполагам — смути се Селиверстов.
— Но логиката подсказва, че предположението е вярно, тъй като по пътя на лъча се намират най-охраняемите части от Града на боговете — разпалено заяви Равил.
Аз също бях превъзбуден. Мислите бушуваха в главата ми, а радостното усещане, предизвикано от сполучливата догадка, приятно гъделичкаше въображението ми. Все пак си наложих и нагласих мисловния си апарат на режим разсъждения.
Лазерната обработка на планините очевидно е била прилагана в периода, когато се е изграждал Градът на боговете. Тогава монументите са били оформяни от естествените планини. Най-вероятно свръхмощният лазер е изпълнявал грубата работа — например срязване на планински връх, отделяне на монумент от планински хребет и т.н. Например за Дома на щастливия камък, който имаше формата на вертикално поставена 800-метрова книга, е трябвало да се отстранят доста скали, за да се отдели той от естествения хребет. Вероятно за целта е бил използван лазер. В противен случай излишните скали и отломъците биха запълнили цялото пространство между монументите.
Имахме достатъчно основания да си зададем въпроса колко каменни лазера са действали, докато е траело строителството? Отскачайки малко напред, ще ви доверя, че не срещнахме повече нито една конструкция, която да прилича на каменния лазер. Затова направихме извода, че е работил само той. Но как тогава лъчът му би могъл да стигне до онези монументи, които са закрити от планините? Напълно вероятно е на върха на най-високия от тях — свещената планина Кайлас — да е било монтирано огледало. Към него се е насочвал лъчът на свръхмощния лазер, а завъртането на огледалото и накланянето му под различни ъгли е позволявало да се обработват планините, обкръжаващи Кайлас, и да се „стопяват“ ненужните отломъци.
От мястото, където бе разположен гигантският лазер, върхът на Кайлас се виждаше отлично. Ако някога там е имало отразяващо огледало, то лазерният лъч би могъл да стигне до него, без каквито и да е пречки. За целта е било необходимо да се накланя предното огледало на каменния лазер назад, за да може излизащият от него лъч да се отклони нагоре — към върха на Кайлас.
И тъй, очертаваше се хипотезата, че с помощта на един свръхмощен лазер и отразяващото огледало на върха на Кайлас са се обработвали планините в целия район на комплекса от монументи в Града на боговете. Напълно възможно е за оформянето на монументите от противоположната страна на Кайлас да са били употребявани допълнителни отразяващи огледала, поставяни зад изгражданите монументи.