В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
— За какво ни разказваш всичко това? — пак го жегна Рафаел Юсупов.
— За да ви обясня — Селиверстов невъзмутимо и многозначително повдигна показалеца си, — че при този монумент са спазени всички принципи за конструиране на лазер. Това е огромен дневен лазер. Ето какво искам да ви кажа, Рафаел Гаязович!
— Така ли!?
— Не „така ли“, а точно така!
Лично аз нищо не разбирах от лазери. Въпреки това разсъжденията на Селиверстов не ми се сториха лишени от основания. Наистина върху монумента Тшела Намсум Пикс добре се виждаха две огледала (или плочи), пространството между които можеше да се приеме за резонатор. А и задното беше прикрепено много яко, както трябва да бъде в лазера, за разлика от предното, което беше конструирано така, че да е подвижно, за да се настройва спрямо кохерентното излъчване. Пак се вгледах внимателно в предното огледало, защото ме беше впечатлила неговата форма. И отново ми се стори, че то продължава навътре в каменната основа, подобно на обла става, която осигурява подвижността му. Ясно личеше, че двете са направени от различни камъни — задното беше от черен гранит, а предното — от не толкова плътна тъмнокафява скала.
— Сергей, не ти ли се струва, че предното и задното огледало са от различни скални видове?
— Несъмнено! Задното трябва да осигурява сто процентно отразяване на кохерентното излъчване. Предното пък следва да е от такъв материал, който да става проницаем или поне полу проницаем за кохерентното излъчване при достигане до определена степен на енергийно натоварване на резонатора.
— Тоест лазерният лъч трябва да излиза направо от камъка, от който е направено предното, така ли?
— Точно така.
— А връзката между огледалата? Нея как я обясняваш?
— Това е средата, където се осъществява кохерентното излъчване.
— Не те разбирам.
— Различните видове излъчвания се разпространяват по различен начин в различни среди. Например коефициентът на пречупване във въздушна или вакуумна среда е един, а в скална — съвсем друг. Затова дължината на вълната вътре в среда, съставена от камъни, ще е доста по-малка, отколкото дължината на вълната във въздуха — обясни Селиверстов.
— Можем ли да направим извода, че подбирайки вида на средата — например различни видове скали, ще изградим такава връзка между огледалата, че дължината на вълната ще пасне на разстоянието между тях и по този начин ще получим съвършено кохерентно излъчване?
— Точно така се постъпва при конструирането на лазерите — едновременно се изчисляват разстоянието между огледалата и коефициентът на пречупване на средата.
— А какво би представлявала в такъв случай клиновидната вдлъбнатина в седловината? — посочих към монумента аз.
— Може би това е мястото, където резонаторът се зарежда с енергия. Само че можеш ли да си представиш, шефе, да заредиш лазер с такива размери, това е…
— Какво?
— Нито един вид съвременна енергия не може да зареди резонатор с подобни размери, за да се получи кохерентно излъчване. А древните изглежда са успявали.
Още веднъж се опитах да определя на око разстоянието между огледалата на монумента — беше най-малко 500 метра. Спомних си, че някъде бях наблюдавал резонатор на обикновен лазер в действие. Синкавата струя на кохерентното излъчване пращеше и преливаше и сякаш застиваше в пространството между огледалата, раздалечени едно от друго на 1 см. А тук — цели 500 метра.
Селиверстов сякаш улови мислите ми и подхвърли:
— Дължината на резонаторите на онези лазери, които работят в спектъра на светлинното излъчване, е 1 см. Максималната дължина на резонатора, ако не греша, достига около 2 метра. А тук са цели 500!
— Може би този монумент не е древен лазер, а нещо друго? — усъмних се аз. Селиверстов се замисли за миг, после уверено продължи:
— Да приемем, че монументите в Града на боговете са измислени от някого и изработени по някакъв начин — Селиверстов погледна към Юсупов. — След като никой не се съмнява, че с помощта и на най-съвременната техника не бихме могли да изградим нито Дома на щастливия камък, нито самия Кайлас, оттук следва, че древните са използвали апарати, чийто принцип на действие може и да разбираме, но които евентуално ще измислим едва в далечното бъдеще. Тогава човечеството ще използва подобни апарати, защото ще е усвоило нови видове енергии, които ще са в състояние да заредят резонатора на такъв грамаден лазер.