Аз съм пратеникът
- Автор: Зузак Маркус
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 9789546410276
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пратеникът». Краткое содержание книги:
И за да се справи, пие.
И заспива на дивана, докато от екрана се излива поредната доза сапун.
За една седмица виждам тези момчета да се бият поне дузина пъти, но една вечер, във вторник, боят е по-ожесточен от всякога. Той се пренася навън и Даниел, по-големият брат, направо смазва Гевин. След като го е повалил, го вдига за яката и му изнася лекция, като в същото време разтърсва главата му напред-назад.
- Казах да не ми пипаш нещата, ясно ли е?
И го тръшва на земята, после ядосано влиза в къщата.
Гевин остава отвън. След няколко минути се надига на ръце и колене. Аз го гледам от отсрещната страна на улицата.
Той проверява лицето си за кръв, изругава и подтичвайки, тръгва по улицата. През целия път сипе ругатни и заплахи да убие брат си. Накрая спира и сяда в канавката в самото подножие на хълма, под надвесените клони на храстите.
Това е моят миг.
Приближавам се и заставам пред него. Да си призная, напрегнат съм. Хлапето е жилаво и няма да ми даде нищо даром.
Над нас се е оцъклила една улична лампа и ни гледа. Лекият ветрец разхлажда потното ми лице и виждам сянката си да се приближава бавно към Гевин Роуз. Той вдига поглед.
- Ти пък какво искаш, по дяволите?
По бузите му се стичат горещи сълзи, очите му сякаш хапят.
- Нищо - клатя глава.
- Тогава се разкарай оттук, че ще ти пръсна задника!
Той е на четиринайсет, мисля си. Помниш ли ”Едгар Стрийт”? Това сега е фасулска работа.
- Давай тогава, аз не мърдам оттук - казвам му.
Сега сянката ми е надвиснала над него и го покрива, но той не помръдва. Явно само си приказва. Изскубва снопче трева и го хвърля на пътя. Сякаш е кичур коса. Цялата злоба се е стекла в ръцете му.
След известно време сядам и аз в канавката на няколко метра от него и отпъждам тишината, увиснала между нас след празната му заплаха.
- Какво стана? - питам, без да го поглеждам. Ако го гледам, нищо няма да се получи.
Отговорът му е ясен и лаконичен:
- Брат ми е пълен гадняр и искам да го убия.
- Правилно.
- Бъзикаш ли ме? - подскача той.
Клатя глава, без да го погледна.
- Не те бъзикам.
"Малко копеленце!", мисля си.
Той започва да повтаря:
- Искам да го убия! Искам да го убия! Искам! Искам да го убия!
Косата му пада гневно върху очите. Луничките му греят в светлината на лампата.
Гледам го и си мисля какво трябва да направя. Чудя се дали тези две момчета някога са били подлагани на изпитание. Изглежда времето е дошло.
J.♣ Цветът на устните ♣
Четвъртък следобед като че всичко върви добре.
Анджи Карузо отива както обикновено на работа, после прибира децата от училище. Завежда ги в парка и обсъждат какъв сладолед ще купят. Едно от децата предлага примамливия вариант да вземат за него по-евтин, та да изяде два. Анджи му отговаря, че при всички положения ще изяде един и малкият избира по-скъпия.
Те влизат в магазина, а аз чакам в парка. Сядам на една отдалечена пейка и ги чакам да излязат. После и аз отивам в магазина и се опитвам да отгатна какъв ли сладолед обича Анджи Карузо.
Побързай, мисля си, защото ще си тръгнат, преди да си се върнал. В крайна сметка избирам двуцветен сладолед.
Мента с парченца шоколад и маракуя във вафлена фунийка.
Когато излизам, децата още седят на пейката и си ядат сладоледа.
Приближавам се.
Търся точните думи и съм изненадан, когато ги намирам.
- Извинете, аз...
Анджи и децата се обръщат да ме погледнат. Отблизо Анджи Карузо е красива и стеснителна.
- Виждал съм ви няколко пъти тук и ми направи впечатление, че никога не купувате сладолед за себе си. - Тя ме гледа, сякаш съм избягал от лудницата. - Помислих си, че и вие заслужавате.
Подавам й непохватно сладоледа. Той вече се стича на жълтозелени вадички по фунийката.
Тя плахо посяга и го взема, а изражението й е малко уплашено и объркано. Няколко секунди го гледа, после облизва жълтите и зелени струйки.
Когато фунийката е облизана, тя се опитва предпазливо да отхапе, сякаш се кани да стори първородния грях. Да отхапя ли, или не? Отново ме поглежда колебливо и опитва ментата с шоколадови парченца. Устните й стават бледозелени. Момчетата вече са на пързалката, но момиченцето остава.
- Днес май има сладолед и за теб, мамо - казва то.
Анджи ласкаво отмахва косата от очите му.
- Така изглежда, Кейси. Хайде, върви да играеш с братята си.
Кейси отива и на пейката оставаме само двамата. Денят е топъл и влажен.
Анджи Карузо си яде сладоледа, а аз се чудя какво да правя с ръцете си. Сега тя опитва маракуята, деликатно и бавно, като избутва с език сладоледа надолу, сякаш не може да понесе мисълта фунийката да е празна.