Аз съм пратеникът

- Моля те, мамо!

- Моля те!

Едно от децата започва да се тръшка и за миг ми се иска да мога,'! Да го вкарам в ред. Слава богу, бързо престава, защото му се ходи ’ на пързалката.

Анджи ги наблюдава известно време, докато й писва, и ги помъква към къщи.

Вече знам.

Този път работата е лесна, мисля си.

Като да изядеш един сладолед.

Гледам я как се отдалечава и краката й ме натъжават. Не знам защо, може би защото се движат по-бавно, отколкото им е присъщо. Тя обича тези деца, но те я спъват. Върви малко изкривена на една страна, защото е хванала дъщеря си за ръка.

- Какво ще вечеряме, мамо? - пита едно от момчетата.

- Още не знам.

Тя отмята с леко движение кичур тъмна коса от очите си и продължава да върви, докато слуша дъщеря си, която й разказва как някакво момче в училище я тормозело.

А аз продължавам да гледам ситните стъпки на уморените й крака.

И ми е тъжно.

Карам много първи смени и вечер се разхождам с часове. Първата ми спирка е "Едгар Стрийт", където лампите светят и майката и дъщерята вечерят. Хрумва ми, че като го няма мъжа, може да не им стигат парите да си платят сметките. Но от друга страна, той може би е пропивал голяма част от парите и съм сигурен, че тя би предпочела да е малко по-бедна, но него да го няма.

Минавам и покрай Мила, а по-късно се отбивам до отец О ’Райли, който още е под въздействието на "Деня на свещеника”. Седмица след празненството в църквата има значително по-малко хора, но пак е по-пълно отпреди.

И накрая посещавам всички адреси, на които живеят хора с фамилията Роуз. Те са около осем и едва при петия опит попадам на онзи, когото търся.

Гевин Роуз.

Той е около четиринайсетгодишен, зле облечен и с постоянна презрителна усмивка, лепната на лицето му Косата му е доста дълга, а карираните му ризи приличат на дрипи и

сякаш се стичат по гърба му.

Той ходи на училище.

Пуши като комин.

Има сини очи с цвета на водата в тоалетната чиния и дузина лунички, разпилени по лицето. А, и още нещо. Гевин е рядък гадняр.

Например ходи из малките магазинчета и се държи отвратително със собствениците, които не говорят добре английски. Краде от тях всичко, което може да скрие под мишница или в панталоните си. Блъска по-слабите деца или ги плюе всеки път когато му се удаде възможност.

Докато го наблюдавам, гледам да не ме забележи Софи. Пробуждат се предишните ми страхове и никак не ми се иска тя да ме види как обикалям около училищните дворове и дебна.

Най-често виждам Гевин в дома му.

Той живее с майка си и с по-големия си брат.

Майка му ходи с ботуши от овча кожа, пали цигарите една от друга и обича да си пийва, а брат му е същата стока като него. Никак не е лесно да решиш кой от двамата е по-лош.

Семейството живее в самия край на града, близо до мръсна, задръстена вада, която се процежда от реката. Най-характерното за това място са ежедневните скандали между братята Роуз. Отида ли сутрин, те се карат. Вечер се бият. И постоянно си разменят обиди.

Майка им не може да ги контролира.