Аз съм пратеникът

- Амин! - повтаря тълпата.

Сега отецът заговаря и онова, което казва, е също толкова хубаво, колкото и начинът, по който го казва. Той не говори като всички онези проповедници, които плашат с пъкъла и катрана и какви ли не още глупости. Той говори с искреност, която омагьосва. Не за Бога, а за хората в този град, които трябва да се обединят, да работят заедно, да си помагат. Но най-вече да се събират, да общуват. Кани ги всяка неделя в църквата си.

Кара тримата мародери - Джо, Греъм и Джошуа - да четат от някакъв сборник. Те са доста бавни и направо безнадеждни, но когато свършват, всички ги аплодират като герои и на лицата им е изписана гордост. Нищо общо с негодниците, отмъкващи чужди пари,

цигари и якета.

Чудя се къде ли може да е Тони. Докато оглеждам навалицата, улавям погледа на Софи и двамата вдигаме ръка за поздрав, след което тя продължава да слуша. Не откривам Тони никъде.

Накрая свещеникът запява старата любима песен от училище "Целият свят е в Неговите ръце". Всички пеят и пляскат заедно с него, а в края на песента аз най-сетне виждам Тони.

Той си проправя път през множеството и застава до мен.

- Здрасти, Ед. - За двете му ръце се държи по едно хлапе. - Дали ще се намери по нещо безалкохолно? За децата.

- Няма проблем.

След около пет минути отец О’Райли ни забелязва в дъното.

Той вече приключва. Най-сетне идва моментът и за молитвата.

- Народе, сега ще се помоля, първо на глас, а после наум. Можете да се молите със свои думи, както си знаете. - Той навежда глава и казва: - Господи, благодаря ти. Благодаря ти за прекрасните мигове и за всички тези чудесни хора. Благодаря ти за безплатната бира - тук тълпата се изкикотва, - за музиката и за думите, които ни даде днес. А най-много ти благодаря, Господи, че моят брат днес е тук. Благодаря ти и за някои хора с ужасно безвкусни якета... Амин.