Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
Целунаха се и той веднага си припомни как беше първият път — толкова отпуснато, естествено и нормално.
Тялото й се бе променило. Беше по-меко, не толкова стегнато, а кожата — по-суха при докосване. Той предполагаше, че същото се отнася и за неговото тяло — мускулите му на борец бяха изчезнали отдавна. Но това нямаше значение. Устните и езикът й трескаво работеха върху неговите, и той изпита същото горещо удоволствие да бъде обгръщан от ръцете на чувствена и любяща жена.
Тя разкопча ризата му. Докато той я сваляше, тя се изправи и бързо се измъкна от роклята си.
— Преди да отидем по-нататък… — започна Джордж.
— Какво?
И тя отново седна.
— Да не би да имаш задни мисли?
— Напротив. Между другото, сутиенът е хубав.
— Благодаря ти. Можеш да го свалиш от мен след минута.
Тя разкопча колана му.
— Има обаче нещо, което искам да кажа. С риск да разваля всичко…
— Давай — каза му тя. — Опитай.
— Разбирам нещо. Май е трябвало да го направя по-рано.
Тя го погледна, усмихна се малко, не каза нищо и той изпита много странното усещане, че тя знае точно какво идва.
— Разбирам, че те обичам — призна той.
— Наистина?
— Да. Нещо против? Така добре ли е? Развалих ли атмосферата?
— Глупако — каза тя. — Влюбена съм в теб от години.
* * *
Ребека пристигна в Държавния департамент във Вашингтон в топъл пролетен ден. В лехите цъфтяха нарциси и тя бе изпълнена с надежда. Съветската империя отслабваше, може би фатално. Германия имаше шанса да стане обединена и свободна. Американците просто се нуждаеха от смушкване в правилната посока.
Ребека размишляваше, че е във Вашингтон, представлява страната си и преговаря с най-могъщите хора в света заради Карла, приемната си майка. Карла бе приела едно ужасено тринадесетгодишно еврейско момиче във военновременния Берлин и й бе дала увереност, за да може да стане международен държавник. „Трябва да направя снимка и да й я изпратя“, рече си Ребека.
Заедно с шефа си Ханс-Дитрих Геншер и неколцина сътрудници тя влезе в модернистичната сграда на Държавния департамент. Двуетажното фоайе беше украсено с огромен стенопис — Защитата на човешките свободи, който изобразяваше петте свободи, защитавани от американската армия.
Немците бяха поздравени от жена, която Ребека познаваше досега само като топъл интелигентен глас по телефона — Мария Самърс. Ребека изненадано установи, че Мария е афроамериканка. После изпита вина заради изненадата си — нямаше причина афроамериканец да не заема висок пост в Държавния департамент. Най-накрая Ребека осъзна, че в сградата има много малко тъмни лица. Мария бе необикновена — все пак изненадата на Ребека бе оправдана.
Мария бе любезна и гостоприемна, но скоро се изясни, че държавният секретар Джеймс Бейкър не изпитва същото. Немците чакаха пред кабинета му пет минути, после десет. Мария определено не можеше да си намери място. Ребека взе да се притеснява. Това не можеше да бъде недоразумение. Да караш вицеканцлера на Германия да те чака беше премерена обида. Бейкър беше враждебно настроен.
По-рано Ребека бе чувала, че американците правят такива неща. Впоследствие щяха да съобщят на пресата, че са се държали с посетителите така заради възгледите им, и в печата у дома щяха да се появят компрометиращи истории. Роналд Рейгън бе постъпил по същия начин с лидера на британската опозиция Нийл Кинък — също привърженик на разоръжаването.
Ребека не обръщаше внимание на обидата сама по себе си. Мъжете в политиката доста позираха. Бяха просто като момчета, които мерят мъжеството си. Това обаче означаваше, че срещата ще бъде непродуктивна, което пък бяха лоши новини за разведряването.
След петнадесет минути ги поканиха да влязат. Бейкър бе слаб, атлетичен мъж с тексаски акцент, но в него нямаше нищо селяшко — беше безупречно избръснат и облечен. Ръкува се подчертано кратко е Ханс-Дитрих Геншер и започна:
— Ние сме дълбоко разочаровани от вашето отношение.
За щастие, Геншер не беше мекушав. Беше вицеканцлер и външен министър на Германия от петнадесет години и знаеше как да не обръща внимание на лошите обноски. Оплешивяващ, очилат мъж, той имаше пълно, раздразнително лице.
![Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/1/pragt-na-vechnostta-bg-download.jpg)
