Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
На Лили й се струваше, че баща й е може би твърде песимистичен. Вече седемдесетгодишен, той бе станал плах с възрастта. Отнесе се презрително към идеята за дистанционни управления за телевизорите и когато те бързо станаха абсолютно необходими, фабриката му трябваше да наваксва с усилия.
— Ще видим — възрази Лили. — През следващите дни някои неизбежно ще опитат да избягат. Тогава ще видим дали някой ще ги спре.
Алис въодушевено се обади:
— Ами ако дядо Вернер бърка? Не можем просто да пренебрегнем такъв шанс! Какво да правим?
— Звучи опасно — притесни се майка й Каролин.
Вернер се обърна към Лили:
— Какво те кара да мислиш, че правителството на ГДР ще продължи да ни позволява да ходим до Унгария?
— Ще им се наложи — заяви Лили. — Ако прекъснат летните отпуски на хиляди семейства, със сигурност ще настане революция.
— Дори и да е безопасно за други, за нас може да се окаже различно.
— Защо?
— Понеже сме семейство Франк — ядосано продължи Вернер. — Майка ти е била общински съветник — социалдемократ, сестра ти унижи Ханс Хофман, Вали уби граничар, а ти и Каролин пеете протестни песни. А и семейният бизнес е в Западен Берлин, тъй че не могат да го конфискуват. Винаги сме били дразнител за комунистите. Следователно, за нещастие, получаваме и особено отношение.
— Значи трябва да вземем специални предпазни мерки, това е всичко. Алис и Хелмут ще бъдат извънредно внимателни.
— Искам да тръгна, независимо от опасността — натърти Алис. — Осъзнавам риска и съм готова да го поема.
Тя изгледа обвинително дядо си.
— Отгледал си две поколения при комунизма. Той е долен, брутален, а и е разорен — и въпреки това продължава да съществува. Аз искам да живея на Запад. Хелмут иска същото. Искаме децата ни да растат в свобода и просперитет.
Тя се обърна към годеника си.
— Нали така?
— Да — потвърди той, макар и Лили да усети, че е по-притеснен от Алис.
— Това е безумие — каза Вернер.
Карла се обади за пръв път.
— Не е безумие, скъпи — твърдо заяви тя на Вернер. — Да, опасно е. Спомни си обаче какво сме вършили, рисковете, които сме поемали за свободата.
— Някои от нас загинаха.
Карла не се даваше.
— Но смятахме, че си струва рискът.
— Водеше се война. Нацистите трябваше да бъдат надвити.
— Това е войната на Алис и на Хелмут — Студената война.
Вернер се поколеба, сетне въздъхна.
— Може би си права — неохотно пророни той.
— Чудесно — рече Карла. — В такъв случай да съставим план.
Лили отново погледна телевизора. В Унгария продължаваха да свалят оградата.
В деня на изборите в Полша Таня отиде на черква с Данута — тя беше кандидат.
Четвърти юни бе слънчев неделен ден с няколко пухкави облачета в синьото небе. Данута облече двете деца в най-хубавите им дрехи и ги среса. Марек си сложи вратовръзка в бялото и червеното на Солидарност — цветовете на полското знаме. Данута носеше шапка — бяла сламена капела с червено перо.
Таня се разкъсваше от съмнения. Това наистина ли ставаше? Избори в Полша? Оградите в Унгария падат? Разоръжаване в Европа? Горбачов сериозен ли беше по въпроса за гласността и преустройството?
Таня мечтаеше за свобода заедно с Василий. Двамата щяха да обиколят света — Париж, Ню Йорк, Рио де Жанейро, Делхи. Василий щеше да дава интервюта по телевизията и да обяснява за работата си и за дългите години спотайване. Таня щеше да пише статии за пътуванията и може би собствена книга.
Пробудеше ли се от мечтанията си, тя всеки час чакаше лошите новини — блокади по пътищата, танкове, арести, вечерен час, плешиви мъже в лоши костюми, които се появяват по телевизията и обясняват, че са провалили контрареволюционен заговор, финансиран от капиталистите империалисти.
Свещеникът насърчи енориашите си да гласуват за най-набожните кандидати. Тъй като всички комунисти бяха атеисти по принцип, това беше ясна инструкция. Авторитарното полско духовенство не харесваше твърде много либералното движение Солидарност, но знаеше кои са истинските му врагове.