Прагът на вечността [bg]

Сърцето на Таня помръкна.

— Проклятие.

Тя си припомни как ЗОМО влачеше Данута към затвора, докато децата й плачеха.

— Не отново.

— Предлага да обяви изборите за нищожни и заяви, че „Ние все още държим лостовете на властта в ръцете си“.

— Вярно е — мрачно произнесе Таня. — Всичкото оръжие е в тях.

— Ярузелски обаче се бои да свърши всичко това сам. Иска подкрепата на Горбачов.

Таня се поокуражи.

— И какво каза той?

— Все още не е дал отговор. В момента го будят.

— Според теб какво ще направи?

— Вероятно ще остави Ярузелски да се оправя със собствените си проблеми. Това поне са твърденията му от последните четири години. Само че не мога да бъда сигурен. Да види партията толкова силно отхвърлена при едни свободни избори… това може да се окаже много дори и за Горбачов.

— Кога ще разбереш?

— Горбачов просто ще каже „да“ или „не“ и ще заспи отново. Обади ми се след час.

Таня окачи слушалката. Не знаеше какво да мисли. Ярузелски определено беше готов да затегне гайките, да арестува всички активисти на Солидарност, да суспендира гражданските свободи и отново да наложи диктатура както през 1981 година. Усетеше ли някоя комунистическа страна полъха на свободата, винаги ставаше това. Горбачов обаче обяви, че старите дни се свършили. Беше ли вярно?

Полша щеше да го установи.

Таня съзерцаваше телефона в състояние на напрегната агония. Какво да каже на Данута? Не искаше да паникьосва всички. Може би все пак трябваше да ги предупреди за намеренията на Ярузелски.

Данута я заговори:

— Сега и ти изглеждаш мрачна. Какво каза брат ти?

Таня се поколеба, после реши да отговори, че все още нищо не е било решено — което си беше вярно.

— Ярузелски се е обадил на Горбачов, но още не е говорил с него.

Продължиха да гледат екраните. Солидарност печелеше всичко. Засега комунистите не бяха спечелили и едно от оспорваните места. Повечето резултати просто потвърждаваха видяното по-рано. Думата „пълна победа“ не бе достатъчно силна — приличаше повече на цунами.

В стаята над кафенето еуфорията се смесваше със страх. Вече не можеше да става и дума за постепенна смяна във властта, на която се бяха надявали. През следващите двадесет и четири часа щеше да се случи едно от двете неща. Комунистите можеха отново да заемат властта със сила. Не го ли направеха, с тях беше свършено завинаги.

Таня се насили да изчака цял час, преди отново да звънне в Москва.

— Те разговаряха — каза й Димка. — Горбачов отказа да застане зад смазване на опозицията.

— Слава Богу — пророни Таня. — И какво ще прави Ярузелски?

— Ще се омете възможно най-бързо.

— Наистина?

Таня не можеше да повярва на толкова добри новини.