Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Според нас вашата политика е остаряла — отвърна той. — Положението в Европа се промени и вие трябва да вземете това под внимание.
— Ние трябва да поддържаме силата на възпиращите ядрени сили на НАТО — възрази Бейкър, все едно повтаряше мантра.
Геншер овладя нетърпението си с видимо усилие.
— Ние не сме съгласни — както и народът ни. Четирима от петима германци желаят изтегляне на всички ядрени оръжия от Европа.
— Те са подведени от пропагандата на Кремъл!
— Ние живеем в демократична държава. В крайна сметка нацията решава.
В кабинета беше и Дик Чейни, американският секретар по отбраната.
— Една от главните цели на Кремъл е да направи Европа безядрена — заяви той. — Не бива да попадаме в капана им!
Геншер бе очевидно раздразнен да бъде поучаван върху европейската политика от хора, които знаеха много по-малко от него по въпроса. Той приличаше на учител, който напразно опитва да обясни нещо на прекалено тъпи ученици.
— Студената война свърши — заяви той.
Ребека потресено видя, че дискусията ще бъде напълно безполезна. Никой не слушаше — всички бяха взели решенията си предварително.
Права беше. Двете страни си разменяха гневни забележки още няколко минути, после срещата свърши.
Нямаше снимки.
Докато германците си тръгваха, Ребека преравяше ума си за някакъв начин да спаси събитието, но не откри нищо.
Във фоайето я заговори Мария Самърс:
— Не стана така, както го очаквах.
Това не бе оправдание, но най-близкото, което Мария можеше да изрече в своето положение.
— Няма проблем — отвърна й Ребека. — Жалко, че нямаше повече диалог и по-малко надпревара.
— Има ли нещо, което да можем да направим, за да сближим високопоставените хора по този въпрос?
Ребека щеше да каже, че не знае, когато я осени мисъл.
— Може би има — каза тя. — Защо да не доведете президента Буш в Европа? Нека сам да види. Нека говори с поляците и унгарците. Смятам, че това ще промени мнението му.
— Права сте — съгласи се Мария. — Ще го предложа. Благодаря Ви.
— Успех — пожела й Ребека.
60.
Лили Франк и семейството й бяха смаяни.
Гледаха новините по западногерманската телевизия. Всички в Източна Германия гледаха западногерманска телевизия, дори комунистическите апаратчици — човек можеше да го разбере по ъгъла на антените на покривите им.
Тук се бяха събрали Карла и Вернер, родителите на Лили, заедно с Каролин и Алис и годеникът на Алис — Хелмут.
Днес, втори май, унгарците отвориха границата си с Австрия.
Не го направиха потайно. Правителството проведе пресконференция в Хегешалом, където пътят Виена-Будапеща прекосяваше границата. Може би почти опитваха да предизвикат съветска реакция. Много церемониално, пред стотици чужди камери, системата за електронно следене и алармите по цялата граница бяха изключени.
Семейство Франк гледаше невярващо.
Хванали гигантски резачки за тел, граничарите започнаха да кълцат оградата, да свалят големи правоъгълници бодлива тел, да ги отнасят настрани и небрежно да ги трупат на купчина.
— Боже мой, Желязната завеса пада — произнесе Лили.
— Съветите няма да търпят това — заключи Вернер.
Лили не бе тъй уверена. Напоследък не беше сигурна в нищо.
— Унгарците със сигурност не биха направили това, ако не са очаквали Съветите да го приемат, нали така?
Баща й поклати глава.
— Може и да си мислят, че ще им се размине…
Алис светеше от надежда.
— Но това означава, че Хелмут и аз можем да напуснем! — каза тя.
Тя и годеникът й отчаяно искаха да се измъкнат от Източна Германия.
— Можем просто да заминем за Унгария, все едно отиваме на почивка, и после да пресечем границата!
Лили ги подкрепяше — тя жадуваше Алис да има липсвалите й възможности в живота. Но едва ли можеше да е тъй лесно.
— Можем ли? Наистина ли? — попита Хелмут.
— Не, не можете — твърдо му отвърна Вернер и посочи екрана на телевизора. — Най-напред, все още не виждам когото и да е да пресича границата. Нека видим какво наистина става. Второ, във всеки момент унгарското правителство може да промени позицията си и да започне да арестува хората. Трето, ако унгарците наистина започнат да пускат хората да си заминават, Съветите ще изпратят танковете си и ще прекратят това.