Прагът на вечността [bg]

Новата горна камара — Сенатът — имаше сто места и комунистите очакваха да спечелят повечето от тях. Според Таня в икономическо отношение полският народ бе в безизходица и вероятно щеше да гласува за познатия Ярузелски, а не за новоизлюпения Валенса. В долната камара — Сейма — комунистите не можеха да загубят, понеже шестдесет и пет на сто от местата бяха запазени за тях и техните съюзници.

Амбициите на Солидарност бяха скромни. Сметнали бяха, че ако спечелят значително малцинство от гласовете, комунистите ще бъдат принудени да им дадат участие в управлението.

Таня се надяваше да имат право.

След литургията Данута се ръкува с всички в църквата.

После Таня и семейство Горски отидоха до избирателната секция. Бюлетината беше дълга и сложна и Солидарност бяха устроили навес навън, за да покажат на хората как да гласуват. Вместо да отбележат предпочитаните си кандидати, те трябваше да задраскат с черта нежеланите от тях. Хората на Солидарност радостно показваха бюлетини — образци със задраскани всички комунисти.

Таня гледаше как хората гласуват. За повечето това бяха първите им свободни избори. Тя наблюдаваше как опърпано облечена жена мести молива си по списъка, изръмжава доволно при намирането на комунист и с озарена от удоволствие усмивка задрасква името. На Таня й се стори, че правителството може и да е сбъркало, като е избрало система за гласуване, при която отхвърлянето доставя такова удоволствие.

Тя разговаря с някои от тях и ги попита какво си мислят, когато избират.

— Гласувах за комунистите — заяви облечена в скъпо палто жена. — Те направиха тези избори възможни.

Изглежда, че повечето бяха избрали кандидати на Солидарност. Разбира се, извадката на Таня бе напълно ненаучна.

Тя отиде до Данута за обяд, а после двете жени оставиха Марек с децата и отидоха с колата на Таня до щаба на Солидарност на горния етаж на кафене Сюрприз в центъра на града.

Тук настроението беше жизнерадостно. Допитванията до общественото мнение даваха преднина на Солидарност, само че на това никой не разчиташе, понеже петдесет на сто бяха неопределили се. От друга страна, според съобщенията от цяла Полша, духът бил висок. Лично Таня се усещаше жизнена и оптимистична. Независимо от резултата, явно в страна от съветския блок се провеждаха истински избори, и дори само това беше повод за радост.

След затварянето на избирателните секции същата вечер Таня отиде с Данута, за да види как се броят гласовете й. Моментът беше напрегнат. Ако властите решаха да излъжат, то те разполагаха с огромно количество начини да нагласят резултата. Наблюдателите на Солидарност следяха внимателно, но никой не забеляза сериозни нередности. Само по себе си това беше смайващо.

И Данута спечели съкрушително.

От страшната й изненада Таня разбра, че тя не го е очаквала в действителност.

— Аз съм депутат — невярващо произнесе тя. — Избрана съм от народа.