Признаци на живот [bg]
- Автор: Кук Робин
- Серия: Д-р Мариса Блументал #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- ISBN: 9540401011
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Признаци на живот [bg]». Краткое содержание книги:
Разтърсващ трилър, роден от перото на неподражаемия автор на „КОМА и „НЕПРОГЛЕДНОСТ.
— Не! — изпищя Уенди, възстановила дишането си и успяла вече да седне.
Мариса бе загубила възможност да говори. Искаше да го удари на молба, но от гърлото й не се откъсваше и думица. Беше се парализирала от страх. Не можеше да отдели очи от тъмния отвор на дулото, очаквайки страшния трясък.
— Стига толкова! — разнесе се заповеднически мъжки глас.
Мариса потрепери и отвори очи. Оръжието не бе гръмнало. Тя пое дълбоко въздух, когато цевта, насочена в лицето й, се наклони към пода. Позволи си да отправи поглед от оръжието към лицето на жестокия убиец. Той бе вперил невярващи очи към късия коридор, водещ до асансьорите и стълбището. Тя проследи погледа на китаеца. Изправена, с леко разкрачени крака, там стоеше фигура, стиснала с две ръце собствения си револвер. Оръжието бе насочено точно в мръсника пазач.
— Не прекалихте ли, копелета, твърде много? — попита непознатият. — Сега искам да оставиш револвера си върху бюрото и да се изправиш до стената. Никакви резки движения! Застрелял съм доста нехранимайковци. Две азиатски мутри повече няма да ми дойдат много.
В момента нито един не помръдна или проговори. Погледът на пазача отскочи от новодошлия към другия китаец. Онзи се колебаеше дали да се подчини, или не.
— Оръжието на бюрото! — заповяда повторно новодошлият. Обръщайки се към човека със сивия костюм, добави: — А ти там не мърдай! — Другият китаец бе понечил да обиколи стаята.
— А па кой ти? — запита пазачът.
— Пол Ейбръмс — отговори новодошлият, — пенсионирано ченге. Работя ден за ден и си помагам на пенсията. Наистина късмет е, че бях наблизо, та да не позволя да се случи непоправимото. Повече няма да повтарям: остави оръжието на бюрото!
Мариса се отдръпна настрана, когато пазачът доближи бюрото и сложи револвера си. Уенди се изправи и отиде при Мариса.
— Сега — разпореди Под — вие двамата вървете до стената и поставете ръцете си на нея.
Двамата азиатци се спогледаха и след това изпълниха разпореждането. Пол отиде до бюрото, взе револвера и го напъха в джоба на панталона си. След това застана зад пазача и го претърси за допълнително оръжие. Доволен се обърна към другия китаец.
Със светкавична скорост китаецът в сивия костюм се извъртя и с майсторски ритник, съпроводен с гърления вик на древните бойни изкуства, изби револвера от ръката на Пол. Оръжието се затъркаля през цялата стая и се спря под прозореца, а китаецът веднага зае приклекнала бойна позиция и с нов вик насочи крак към главата на Пол.
Изненадан от внезапността на първия удар, Пол, самият той с голям опит от уличните побоища, бе вече готов за втория. Наведе се мълниеносно и кракът на противника мина над главата му. Грабна бързо близкия стол и го стовари върху нападателя. Човек и стол се преплетоха на кълбо по пода.
В следващия миг нощният пазач се приближи до Пол отстрани, също заел бойна позиция. Пол тъкмо се мъчеше напразно да измъкне големия револвер от джоба на панталона си и когато долови приближаването на пазача, бързо грабна близката лампа и с нея парира подготвяния удар.
Щом столовете се разхвърчаха из залата, Мариса и Уенди се спуснаха към ултразвуковата стая. Искаха само едно, да се доберат до сигурната защита на нощния стационар. Запалиха лампите, прекосиха ултразвуковата стая и влязоха в съседната лаборатория. Уенди запали лампите и там, а Мариса затръшна вратата и я заключи. Провирайки се между лабораторните уреди, стигнаха до друга врата, водеща към главния коридор. В този момент чуха дръжката на вратата зад тях да се раздрусва. Последва удар и трошене на стъкло. Паникьосана, Уенди се опитваше да се справи някак с бравата на заключената врата към главния коридор. Като се обърна, Мариса видя пазачът да нахлува в лабораторията. Докато Уенди се бореше с бравата, Мариса обсипа пазача с лабораторна стъклария. Тази градушка не го спря, но го забави. Най-после Уенди успя да отвори и двете жени хукнаха през тъмния коридор и стигнаха до края му. Вратите от двете страни бяха заключени, а пазачът ги доближаваше, но позабави стъпки, щом разбра, че ги е притиснал в клопка. Мариса счупи с лакът стъклото на аварийния пожарен кран вдясно и бързо измъкна дебелия азбестов маркуч. Тя изкрещя на Уенди да отвори крана за водата докрай, стисна края на маркуча с две ръце и го насочи към пазача. Внезапната водна струя изпъна със страшна сила маркуча и събори Мариса на пода, като го изтръгна от ръцете й. Мощната струя вода пресрещна пазача и го заблъска. Уенди дръпна лоста на пожарната аларма. Сигналът веднага вдигна на крак пожарната команда на Кеймбридж.