Признаци на живот [bg]

Двата силуета заплашително се насочиха към тях. Притиснати отпред и отзад, жените се оказаха в капан.

— Какво става тук? — попита Мариса, като се стремеше напразно да придаде на тона си известна властност. — Аз съм доктор Блументал, а тя е доктор…

Но тя не успя да завърши. Тежък юмручен удар се стовари върху главата й и я простря на пода с тътен в мозъка.

— Не я бий! — изкрещя Уенди и се завтече да помогне на Мариса, но бе посрещната от подобен удар и беше простряна на пода.

Тогава блеснаха лампите. Мариса запремига срещу внезапната светлина. Главата й пулсираше болезнено от удара. Тя се надигна с усилие в седящо положение. Разтри с ръка удареното място над лявото ухо, като очакваше да види кръв върху дланта си, но кръв нямаше. Погледна към човека, изправен над нея. Позна нощния пазач в тъмнозелена, добре изгладена униформа с еполети. Той й отправи презрителна усмивка, а очите му светеха като черен оникс.

— Защо ме удари? — попита настоятелно Мариса. Тя никога не беше очаквала такова насилие.

— Крадеци! — изръмжа той на силно завален английски и юмрукът му се стовари светкавично върху удареното преди място.

Изгаряща болка разтресе главата на Мариса и тя отново се строполи на пода.

— Стой! — изкрещя Уенди и понечи да се изправи, но китаецът със сивия костюм я ритна силно по глезена и тя се озова отново на пода, като се мъчеше да си поеме дъх.

— Защо правите всичко това?! — изпищя Мариса, коленичила, с ръце на пода, мъчейки се да се изправи. Започна да си мисли, че има пред себе си двама луди. Опита се да каже нещо, но преди още да произнесе и дума, мигновено преживя кошмара, предизвикан от кетамина, както в китайския ресторант.

— Крадеци! — повтори униформеният и й стовари трети удар. Този път я запрати върху бюрото на регистраторката. То се преобърна и всичко се разпиля по пода.

Животински инстинкт подтикваше Мариса да бяга оттук, но как можеше да изостави Уенди в такава ситуация? Тя заби унищожителен поглед в нападателя си и изкрещя:

— Ние не сме крадци! Ти да не си луд?!

Усмивката на пазача се разрасна в ужасяваща гримаса, като откри два реда гнили зъби, и в следващия миг изражението стана животински жестоко.

— Ти казва мени луд? — изръмжа той и посегна към кобура си.

С разширени от ужас очи Мариса наблюдаваше как огромният револвер се насочи към лицето й. Тя чу ужасното металическо щракане, когато китаецът изтегли назад ударника на барабана. Гадният мръсник се канеше да я застреля.