Прагът на вечността [bg]

— Стратегията Ви се провали — каза той на Димка с видимо доволство.

— Какво се е случило?

— Президентът Кенеди е говорил по телевизията.

Кенеди не беше казал нищо в продължение на седем седмици след срещата във Виена. Съединените щати не бяха отговорили на заплахата на Хрушчов да подпише договор с Източна Германия и да си върне Западен Берлин. Димка беше заключил, че американският президент е твърде уплашен да се противопостави на Хрушчов.

— За какво беше речта?

— Каза на американския народ да се готви за война.

Значи това е било толкова спешно.

Повикаха ги на борда.

— Какво точно каза Кенеди? — обърна се Димка към Филипов.

— Говорейки за Берлин, той каза: „Нападение срещу този град ще се приеме като нападение срещу всички нас“. Пълният текст е в плика.

Качиха се в самолета. Димка още беше по гащета. Самолетът беше реактивен пътнически Туполев Ту-104. Димка гледаше през прозореца, докато излитаха. Знаеше как работи самолетът, как извитата горна повърхност на крилото създава разлика във въздушното налягане, но все пак, когато самолетът се издигна, това му се стори магия.

Най-сетне откъсна поглед и отвори плика.

Филипов не беше преувеличил.

Кенеди не просто вдигаше заплашителен шум. Той предлагаше да утрои набора, да призове резервистите и да увеличи числеността на американската армия до един милион души. Готвеше нов берлински въздушен мост, придвижваше шест дивизии в Европа и планираше икономически санкции срещу страните от Варшавския договор.

И беше увеличил военния бюджет с повече от три милиарда долара.

Димка осъзна, че стратегията, разработена от Хрушчов и съветниците му, се е провалила катастрофално. Всички бяха подценили хубавия млад президент. В крайна сметка се оказа, че той не може да бъде тормозен.

Какво можеше да направи Хрушчов?

Навярно щеше да се наложи да подаде оставка. Никога никой съветски вожд не го беше правил — и Ленин, и Сталин бяха починали на поста си — но за всичко си имаше първи път в революционната политика.

Димка прочете речта два пъти, а през остатъка от двучасовото пътуване размишляваше. Има само една алтернатива на оставката на Хрушчов, прецени той: генералният секретар можеше да уволни всичките си сътрудници, да вземе нови съветници и да размести Президиума, като даде повече власт на противниците си в признание, че е сбъркал, и като обещание, че в бъдеще ще търси по-мъдри съвети.

И в двата случая с кратката кариера на Димка в Кремъл беше свършено. Навярно беше прекалено амбициозна, замаяно си мислеше той. Несъмнено го очакваше по-скромно бъдеще.

Питаше се дали пищната Нина все още ще иска да прекара една нощ с него.