Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Би трябвало да се чувствам горд“, каза си той.
Студентите се върнаха при семействата си за обяд. Майката на Джордж го прегърна.
— Приветстваха те — каза тя.
— Да — рече Грег. — Макар за миг да изглеждаше, че ще има нещо друго.
Джордж умолително разпери ръце.
— Как бих могъл да не участвам в тази борба? Наистина искам работата във Фосет Реншоу и искам да доставя удоволствие на семейството, което ме подкрепяше през всичките години, докато учех — но това не е всичко. А ако имам деца?
— Би било чудесно! — подхвърли Марга.
— Но, бабо, моите деца ще са цветнокожи. В какъв свят ще растат? Втора класа американци ли ще бъдат?
Разговорът беше прекъснат от Мърв Уест, който разтърси ръката на Джордж и го поздрави с дипломирането. Професор Уест беше малко зле облечен с костюм от туид и яка с копченца.
— Благодаря Ви, че започнахте ръкоплясканията, професоре — каза Джордж.
— Не ми благодарете, Вие ги заслужихте.
Джордж представи семейството си.
— Тъкмо разговаряхме за моето бъдеще.
— Надявам се да не сте взели окончателни решения.
Любопитството на Джордж се изостри. Какво ли означаваше това?
— Още не. Защо?
— Разговарях с главния прокурор, Боби Кенеди — харвардски възпитаник, както знаете.
— Казахте му, надявам се, че начинът, по който се справи със случилото се в Алабама, е позор за нацията.
Уест се усмихна със съжаление.
— Не и с тези думи, не съвсем. Но двамата се съгласихме, че отговорът на администрацията беше неадекватен.
— Напълно. Не мога да си представя, че той… — Джордж млъкна, поразен от една мисъл. — Какво общо има това с решенията за моето бъдеще?
— Боби е решил да наеме млад черен адвокат, за да придаде на екипа на главния прокурор негърска перспектива към гражданските права. И ме попита мога ли да препоръчам някого.
За миг Джордж се вцепени.
— Да не би да казвате, че…
Уест предупредително вдигна ръка.
— Не Ви предлагам работата. Единствено Боби може да направи това. Но мога да Ви уредя интервю… ако искате.
— Джордж! Работа за Боби Кенеди! Би било фантастично! — възкликна Джаки.
— Майко, Кенеди ни разочароваха толкова много.
— Тогава работи за Боби и промени нещата!
Джордж се подвоуми. Огледа нетърпеливите лица наоколо: майка му, баща му, баба му, дядо му, после пак майка му.
— Може би ще го направя — каза най-сетне той.
8.
За свой срам, Димка Дворкин беше девствен на двадесет и две години.
Докато следваше в университета, беше излизал с няколко момичета, но никоя от тях не го остави да стигне до края. Пък и той не беше сигурен, че би трябвало. Всъщност никой не му беше казвал, че сексът трябва да е част от дълга и изпълнена с любов връзка, но той някак го чувстваше тъкмо така. Никога не бе изпитвал трескаво желание да го направи бързо, като някои момчета. Сега обаче липсата на опит се превръщаше в неудобство.
Приятелят му Валентин беше пълна противоположност. Висок и самоуверен, той имаше черна коса, сини очи и тонове чар. Към края на първата им година в Московския университет беше преспал с повечето студентки от факултета по политически науки и с една от преподавателките. В началото на тяхното приятелство Димка го беше попитал:
— А какво правиш за… нали разбираш, за избягване на бременност?
— Това си е проблем на момичето, нали така? — безгрижно беше отговорил Валентин. — Ако стане най-лошото, не е толкова трудно да се направи аборт.
Като разговаря и с други, Димка установи, че много съветски момчета имат същото отношение. Мъжете не забременяваха, така че това не беше техен проблем. При това можеше да се направи аборт по препоръка през първите дванадесет седмици. Но Димка не можеше да се почувства удобно с отношението на Валентин, навярно защото сестра му се отнасяше така презрително към това.
Сексът беше основният интерес на Валентин, а учението идваше на второ място. С Димка беше обратното — затова сега Димка беше сътрудник в Кремъл, а Валентин работеше в градското управление на парковете.
Тъкмо чрез връзките си в управлението на парковете Валентин успя да уреди за тях двамата една седмица във ваканционния лагер за млади комунисти „В. И. Ленин“ през юли 1961.