Прагът на вечността [bg]

— Баща й ни уреди тази почивка. Той е районен секретар на тръста за Москва — Нина изглежда се гордееше с това.

Димка отнесе чистите съдове до палатките. Когато стигнаха там, Валентин бодро обяви:

— Направихме сандвичи. С шунка и сирене.

Анна погледна Нина и направи безпомощен жест, все едно искаше да каже, че не е могла да спре валяка Валентин; но за Димка беше ясно, че всъщност не е искала да го спира. Нина вдигна рамене и така пикникът се уреди.

Трябваше да чакат на опашка за лодката един час, но московчани бяха навикнали да се редят на опашки и късно сутринта те можаха да излязат в бистрата студена вода. Валентин и Димка се редуваха на греблата, а момичетата попиваха слънцето. Явно никой нямаше нужда от празни приказки.

От другата страна на езерото вързаха лодката на някакъв малък плаж. Валентин смъкна ризата си и Димка го последва. Анна свали блузата и панталоните. Отдолу носеше небесносин бански костюм от две части. Димка знаеше, че това се нарича бикини и е модерно на запад, но никога не беше виждал и се смути от възбудата си. Едва можеше да откъсне очи от гладкия плосък корем и пъпа на момичето.

За негово разочарование Нина остана облечена.

Изядоха сандвичите и Валентин измъкна бутилка водка. Димка знаеше, че в магазина на лагера не продават алкохол. Валентин обясни:

— Купих я от човека, който държи лодките. Той върти малко капиталистическо предприятие — Димка не се изненада. Повечето неща, които хората наистина искаха, се продаваха на черния пазар — от телевизори до джинси.

Подаваха си бутилката и двете момичета отпиха дълги глътки.

Нина отри уста с опакото на ръката си и каза:

— Значи вие двамата работите в управлението на парковете?

— Не — разсмя се Валентин. — Димка е прекалено умен за това.

— Работя в Кремъл — каза Димка.

Нина беше впечатлена.

— Какво правиш там?

Всъщност Димка не искаше да отговаря, понеже звучеше като хвалба.

— Асистент съм на генералния секретар.

— Искаш да кажеш, на другаря Хрушчов! — изуми се Нина.

— Да.

— Как, по дяволите, се уреди на такава работа?

— Казах ти, умен е — намеси се Валентин. — Беше първенец по всички предмети.

— Човек не получава такава работа само защото е първенец по всички предмети — отсече Нина. — Кого познаваш?

— Дядо ми, Григорий Пешков, е щурмувал Зимния дворец по време на Октомврийската революция.

— Това не ти дава добра работа.

— Е, баща ми беше в КГБ. Той почина миналата година. Вуйчо ми е генерал. И аз съм умен.

— Пък и скромен — рече тя, но сарказмът й беше добронамерен. — Как се казва вуйчо ти?

— Владимир Пешков. Наричаме го Володя.

— Чувала съм за генерал Пешков. Значи ти е вуйчо. С такова семейство защо носиш домашно ушити гащета?

Димка вече се обърка. Тя за пръв път прояви интерес към него, но той не можеше да разбере дали му се възхищава или го презира. Може би просто си се държеше така.