Прагът на вечността [bg]

Стратегията, разработена от Димка и другите анализатори, победи. Когато Хрушчов се върна в Москва нареди разпространяването на десетки копия на протоколите от срещата, не само в Съветския блок, но и сред водачите на такива далечни страни като Камбоджа и Мексико. След това Кенеди запази мълчание и дори не отговори на заплахата на Хрушчов да превземе Западен Берлин. А Димка отиде на почивка.

В първия ден той си облече новите дрехи, карирана риза с къси ръкави и гащета, които майка му беше ушила от панталоните на износен син шевиотен костюм.

— Модерни ли са на запад такива гащета? — попита Валентин.

Димка се разсмя.

— Доколкото знам, не.

Докато Валентин се бръснеше, Димка отиде за провизии.

Когато излезе, със задоволство видя как една млада жена пали в съседство походната печка, каквато имаше във всяка палатка. Беше малко по-голяма от Димка; той предполагаше, че е на двадесет и седем. Имаше гъсти и къси червеникавокестеняви коси и привлекателни лунички. Изглеждаше притеснително модерна в оранжева блуза и тесни черни панталони до под коляното.

— Здравейте! — поздрави Димка с усмивка. Тя вдигна поглед към него. — Имате ли нужда от помощ с печката?

Тя запали газта с кибрит и влезе в палатката, без да отговори.

Е, с тази няма да загубя девствеността си, помисли Димка и продължи нататък.

Купи яйца и хляб от магазина до общата баня. Когато се върна, пред палатката имаше две момичета: онова, което заговори, и хубава стройна блондинка. Блондинката имаше същите черни панталони, но блузата й беше розова. Валентин им приказваше нещо и те се смееха.

Представи ги на Димка. Червенокосата се наричаше Нина. Тя не спомена по-раншната им среща, но изглеждаше все така резервирана. Русата беше Анна и явно тя беше по-отворената, усмихваше се и грациозно отмяташе коси назад.

Димка и Валентин бяха донесли един железен тиган, в който мислеха да готвят всичко, и Димка го напълни с вода, за да свари яйцата; момичетата обаче бяха по-добре екипирани и Нина взе яйцата, за да направи блини.

„Нещата се пораздвижват“, рече си Димка.

Докато се хранеха Димка разучаваше Нина. Тесният нос, малката уста и вирнатата брадичка й придаваха предпазлив вид, все едно непрестанно претегля нещата. Но беше пищна и когато Димка осъзна, че може да я види по бански, гърлото му пресъхна.

Валентин обяви:

— Двамата с Димка ще вземем лодка и ще гребем до другата страна на езерото — Димка за пръв път чуваше този план, но си замълча. Валентин продължи: — Защо не идем четиримата? Можем да си устроим пикник за обяд?

Не е възможно да е толкова лесно, мислеше Димка. Та те току-що се бяха запознали!

Момичетата се спогледаха телепатично, после Нина отсече: