Прагът на вечността [bg]

Майка му го потупа по ръката.

— Ако това е най-лошото, което ни се случи днес, значи сме добре.

— Не знам — Джордж си припомни обвинението на Верина, че работата му е козметична. — Как мислиш, дали ролята ми тук не е единствено да показвам, че Боби се вслушва в негрите, докато той всъщност не го прави?

Джаки се замисли.

— Може би.

— Може да съм по-полезен, ако работя за Мартин Лутър Кинг в Атланта.

— Разбирам как се чувстваш, но мисля, че би трябвало да останеш тук.

— Знаех, че ще кажеш това.

Джордж изпрати майка си на излизане от сградата.

— Как е апартаментът ти? — попита тя. — Следващия път трябва да го видя.

— Прекрасен е — Джордж беше наел горния етаж на висока и тясна викторианска къща в квартала на Капитолийския хълм. — Ела в неделя.

— Значи мога да ти приготвя вечеря в твоята кухня?

— Какво мило предложение.

— Ще се запозная ли с приятелката ти?

— Ще поканя Норин.

Целунаха се за довиждане. Джаки щеше да вземе влака до дома си в „Принц Джордж Каунти“ в Мериленд. Преди да си тръгне, тя каза:

— Запомни. Има хиляда умни младежи, които са готови да работят за Мартин Лутър Кинг. Но има само един негър, който седи в кабинета до този на Боби Кенеди.

„Права е“, рече си Джордж. „Обикновено е права“.

Когато се върна в кабинета, не каза нищо на Денис, а седна на бюрото си и написа за Боби доклад за интеграцията на училищата.

В пет следобед Боби и сътрудниците му скочиха в лимузините за кратко пътуване до Белия дом, където по програма Боби трябваше да се срещне с президента. За пръв път Джордж беше взет на среща в Белия дом и се питаше дали това е знак, че вече му имат по-голямо доверие, или просто срещата е маловажна.

Влязоха в Западното крило и отидоха в Кабинета. Беше дълга стая с четири високи прозореца на едната стена. Двадесетина стола, тапицирани с тъмносиня кожа, бяха наредени около прилична на ковчег маса. Джордж сериозно си помисли, че в тази стая се вземат решения, които разтърсват света.

Минаха петнадесет минути, а от президента Кенеди нямаше и следа. Денис се обърна към Джордж:

— Би ли отишъл да провериш дали Дейв Пауърс знае, че сме тук?

Пауърс беше личният асистент на президента.

— Разбира се — отговори Джордж. Седем години в Харвард, а съм момче за всичко, рече си той.

Преди срещата с Боби, президентът трябваше да се отбие на коктейла за знаменитости, които го подкрепяха. Джордж отиде в основния корпус на сградата и се насочи към източника на шума. Под масивните канделабри в Източната стая вече втори час стотина гости пиеха. Джордж помаха на родителите на Верина, Пърси Марканд и Бейб Лий, които разговаряха с човек от Националния комитет на Демократическата партия.