Прагът на вечността [bg]

Димка се пребори и я хвана през кръста. Двамата се боричкаха във водата. Тялото на Нина беше тежко, но твърдо, и Димка се наслаждаваше. Обгърна я с две ръце и отлепи краката й от дъното. Когато тя почна да рита, да се смее и да се мъчи да се освободи, той я придърпа по-здраво и усети меките й гърди до лицето си.

— Предавам се! — извика тя.

Димка неохотно я пусна. За миг се спогледаха. Димка забеляза в очите й проблясък на желание. Нещо беше променило отношението й към него: водката, съзнанието, че е високопоставен апаратчик, възбудата от играта във водата или може би и трите. Не го беше грижа. Разчете в усмивката й покана и я целуна по устата.

Тя му отвърна с желание.

Димка забрави студената вода и потъна в усещането на устните и езика й, но след няколко минути тя потрепери и каза:

— Хайде да излизаме.

Хвана я за ръка и излязоха от плиткото на сушата. Легнаха един до друг на тревата и започнаха да се целуват отново. Димка докосна гърдите й и се зачуди дали в този ден ще загуби девствеността си.

После ги прекъсна остър глас по мегафон.

— Връщай лодката на пристана! Времето ви изтече!

— Нравствената полиция — промърмори Нина.

Димка се разсмя въпреки разочарованието си.

Вдигна поглед и забеляза малка гумена лодка с външен мотор, която минаваше на стотина метра от брега.

Махна в знак, че е разбрал. Трябваше да задържат лодката два часа. Димка предполагаше, че един подкуп за отговорника би им осигурил продължение, но не беше помислил за това. Наистина, не беше и мечтал, че връзката му с Нина ще се развие толкова бързо.

— Не можем да се върнем без другите — каза Нина, но след миг Валентин и Анна излязоха от гората. Явно са били съвсем наблизо, предположи Димка, и са чули повикването по мегафона.

Момчетата се отдалечиха малко от момичетата и нахлузиха горните си дрехи върху плувките. Димка чу как Анна и Нина разговарят приглушено. Анна говореше настойчиво, а Нина се кикотеше и кимаше в знак на съгласие.

После Анна многозначително погледна Валентин. Явно беше някакъв предварително уговорен сигнал. Валентин кимна и се обърна към Димка.

— Четиримата ще идем на танцовата забава довечера — тихо каза той. — Когато се върнем, Анна ще дойде с мен в нашата палатка. Ти ще идеш с Нина в тяхната. Става ли?

Беше повече от добре, беше вълнуващо.

— И си уговорил всичко това с Анна?

— Да, и Нина току-що се съгласи.

Димка направо не можеше да повярва. Можеше да прегръща твърдото тяло на Нина цяла нощ.

— Тя ме харесва!

— Трябва да е заради гащетата.

Качиха се в лодката и загребаха обратно. Момичетата обявиха, че искат да вземат душ веднага, щом се върнат. Димка се чудеше как да направи така, че времето до вечерта да мине по-бързо.