Каменният кръг [bg]

— Списъкът на дежурните е тук — каза Куори, стана и бръкна в горното чекмедже. Плесна ожулена кожена папка на писалището и добави още една върху нея. — И списъкът на затворниците. Имате сто деветдесет и шестима в момента; двеста е обичайният брой, ако не се броят умрелите от болест или по някой бракониер, прибран от околията.

— Двеста — каза Грей. — И колко войници има в казармите?

— Осемдесет и двама, точно. Само половината стават за нещо. — Куори посегна пак към чекмеджето и извади кафява стъклена бутилка с тапа. Разклати я, чу плискането вътре и се усмихна иронично. — Не само командирът търси утеха в алкохола. Половината от войниците обикновено не са в състояние да се явят на проверка. Ще ви я оставя, ако позволите? Ще ви е нужна. — Той прибра обратно бутилката и издърпа долното чекмедже.

— Реквизициите и преписите са тук; канцеларската работа е най-неприятното на този пост. Но не е кой знае колко всъщност, ако имате свестен чиновник. В момента нямате; аз имах един ефрейтор, който го биваше с перото, но умря преди две седмици. Обучете някой друг и няма да ви остане нищо за правене, освен да ловите гъски и да търсите Златото на французина. — Той се засмя сам на шегата си; слуховете за златото, което Луи, кралят на Франция, уж беше изпратил на братовчед си Чарлс Стюарт, процъфтяваха в този край на Шотландия.

— Затворниците не създават ли проблеми? — попита Грей. — Доколкото разбрах, повечето са планинци якобити.

— Така е. Но са достатъчно кротки. — Куори замълча, загледан през прозореца. Малка колона парцаливи мъже тъкмо излизаше от врата в страховитата каменна стена отсреща. — Не им е останал кураж след Калоден — рече той делово. — Касапинът Били се погрижи за това. Пък и ги караме да работят толкова много, че не им остават сили да създават проблеми.

Грей кимна. В момента течеше ремонт на крепостта Ардсмюир, в който, колкото и да е иронично, участваха самите шотландци, затворени там. Той стана и отиде при Куори до прозореца.

— Тъкмо излиза една работна група, ще режат торф — кимна Куори към мъжете долу. Десетина брадати мъже, парцаливи като бостански плашила, стояха в неравна колона пред войник с червена куртка, който сновеше напред-назад и ги инспектираше. Явно доволен, той изкрещя заповед и посочи към външната порта.

Затворниците бяха придружени от шестима въоръжени войници, които вървяха в началото и в края на колоната, вдигнали мускетите си като при марш, а спретнатите им униформи бяха в рязък контраст с дрипите на планинците. Затворниците вървяха бавно, сякаш незабелязващи дъжда и подгизналите си парцали. Една теглена от муле каруца скърцаше зад тях и в нея мътно проблясваше купчина ножове за рязане на торф.

Куори се смръщи и ги преброи.

— Някой сигурно е болен; работната група е от осемнайсет души — по трима затворници на пазач, заради ножовете. Макар че изненадващо малко се опитват да избягат — добави, като се извърна от прозореца. — Сигурно защото няма къде да отидат. — Стана от писалището, изрита настрани голяма плетена кошница, която стоеше до камината и бе пълна с едри парчета от нещо тъмнокафяво.