Каменният кръг [bg]

Хейс поклати глава.

— Нямаше време да каже повече… само минаваха покрай мен.

— Най-добре да изпратя Морисън — реши Мак Дуб. — Той може да попита Били какво става там. — Имаше четири главни килии, в които затворниците бяха държани на големи групи; информацията се разпространяваше между тях чрез визитите на Морисън и смесването на мъжете в работните групи, които всеки ден излизаха да секат камък или да режат торф в близкото тресавище.

Морисън дойде веднага и извади от джоба си четири от гравираните черепи на плъхове, с които затворниците играеха на импровизирани зарове. Мак Дуб бръкна под пейката, на която седеше, и извади торбата, с която ходеше на тресавището.

— О, не и още от проклетите бодили — възрази Морисън, като видя гримасата на Мак Дуб, докато ровеше в торбата. — Не мога да ги накарам да изядат тези неща; всички ме питат за магарета ли ги мисля, или за прасета?

Мак Дуб внимателно извади шепа повехнали стръкове и духна на набодените си пръсти.

— Упорити са като прасета, туй е сигурно — рече той. — Само млякото на магарешките бодили. Колко пъти да ти казвам, Морисън? Откъсни главичките и стрий листата и стъблата на ситно, и ако са твърде придирчиви да ги ядат намазани на хляб, направи чай и ги накарай да го изпият. Кажи им, че още не съм видял прасета да пият чай.

Сбръчканото лице на Морисън се изкриви в усмивка. Възрастен мъж, той знаеше много добре как да се оправя с опърничави пациенти; просто обичаше да се оплаква.

— А, добре, ще ги питам виждали ли са нявга беззъба крава? — отвърна примирен, докато прибираше повехналите стъбла внимателно в торбата си. — Но гледай да си пазиш твойте зъби от Джоуел Маккълок, когат го срещнеш. Той е най-лошият от тях, щото не вярва, че зелентиите помагат при скорбут.

— Кажи му, че ще го ухапя по задника — обеща Мак Дуб и се ухили с идеалните си зъби. — Ако чуя, че не е изял бодлите.

Морисън изсумтя развеселено, което минаваше за смях при него, и тръгна да донесе мазилата и билките, които ползваше като лекарства.

Мак Дуб се отпусна за миг и огледа стаята, за да е сигурен, че всичко е наред. Защото сега имаше няколко вражди; беше помирил Боби Синклер и Едуин Мъри преди седмица и макар че не бяха приятели, вече не се закачаха и стояха настрани.

Затвори очи. Беше изморен; беше товарил камъни цял ден. Вечерята бе след няколко минути — овесена каша и малко хляб, който да си поделят, както и бульон, ако извадеха късмет — и вероятно повечето от мъжете щяха да заспят скоро след това, и той щеше да има няколко минутки спокойствие и полуусамотение, когато не се налагаше да слуша някого или да прави нещо.

Още не бе имал време дори да помисли за новия директор, най-важния човек в техния живот. Млад, каза Хейс. Това можеше да е хубаво, но и лошо.