Каменният кръг [bg]

— Сиймъс, мак ан феар Дуибх, така го наричах, или просто Мак Дуб. Говорите ли келтски? Аз също не говоря… Грисъм обаче говори; казва, че означавало „Джеймс, син на Черния“. Половината стражи се страхуват от него — тези, които са се били с Коуп при Престънпанс. Казват, че е самият Дявол. Но окаян дявол сега! — Куори изсумтя рязко, докато пъхаше крака си в ботуша. Тропна веднъж, за да го нагласи, и се изправи. — Затворниците му се подчиняват безпрекословно; ако издадете заповед, без той да я одобри, все едно си говорите на камъните в двора. Някога имали ли сте си работа с шотландци? О, разбира се; били сте се при Калоден с полка на брат ви, нали? — Куори се удари по челото в престорен жест. Проклет човек! Той знаеше всичко. — Значи имате представа. Упорити е много слабо казано. — Той размаха ръка, сякаш да освободи цял контингент вироглави шотландци.

— Което означава — замълча, явно се наслаждаваше, — че ще ви трябва благоразположението на Фрейзър… или поне сътрудничеството му. Аз го канех на вечеря веднъж седмично, за да обсъдим нещата, и установих, че има голям ефект. Може да опитате същото.

— Сигурно. — Грей говореше спокойно, но беше стиснал в юмруци до тялото си. Когато адът замръзне, тогава щеше да вечеря с Джеймс Фрейзър!

— Той е образован човек — продължи Куори, очите му, блеснали от злорадство, не се откъсваха от Грей. — С него е много по-интересно да се разговаря, отколкото с офицерите. Играе шах. Вие също играете понякога, нали?

— Понякога. — Мускулите на корема му бяха така стегнати, че едва си поемаше дъх. Този глупак нямаше ли да спре да говори и да си тръгне?

— О, ами тогава ще ви оставям. — Сякаш в отговор на желанието му, Куори нагласи перуката си, после си взе наметалото от куката на вратата и го метна дръзко на раменете си. Обърна се към вратата с шапка в ръка, после се обърна пак.

— И още нещо. Ако вечеряте насаме с Фрейзър — пазете си гърба. — Обидната веселост бе напуснала лицето му; Грей се смръщи, но не видя никакъв признак, че това предупреждение е шега.

— Наистина — рече Куори внезапно сериозен. — Окован е, но е много лесно да удушиш човек с вериги. А той е много едър човек, този Фрейзър.

— Знам. — Грей усети как кръвта му се качва в бузите и за да го скрие, се обърна и остави студения въздух от открехнатия прозорец да облъхне лицето му. — И щом — рече той на хлъзгавите от дъжда сиви камъни долу — е интелигентен, както казвате, сигурно няма да сглупи така, че да ме нападне в жилището ми, насред затвора? Какво би постигнал с това?

Куори не отговори. След миг Грей се обърна и го видя да се взира замислено в него, всякаква следа от веселие бе изчезнала от едрото червено лице.

— Интелигентността си е интелигентност — каза бавно Куори. — Но съществуват и други неща. Вероятно сте твърде млад, за да сте виждали омразата и отчаянието отблизо. А те са много разпространени в Шотландия през последните десетина години. — Той наклони глава, оглеждайки новия командир на Ардсмюир от позицията на петнайсет години старшинство.