Артър & Джордж [bg]

Джордж е съвършено спокоен.

— Клевета — казва той. — Долнопробна клевета и според мен подлежи на съдебно преследване.

— Пак се започва — казва майка му и Джордж усеща, че е готова да се разплаче. — Пак същото. Няма да спрат, додето не ни прогонят.

— Шарлот — твърдо отвръща Шапурджи. — И дума да не става. Няма да напуснем този дом, докато не легнем при вуйчо Компсън. Ако е рекъл Господ да страдаме по пътя дотам, не е наша работа да спорим с Него.

Напоследък има моменти, когато Джордж е почти готов да се усъмни в Бог. Например: защо майка му, която е въплъщение на добродетелта и подпомага бедните и страдащите в енорията, трябва да страда така? И ако всичко е Божие дело, както твърди баща му, значи Божие дело е и стафордшърската полиция заедно с цялата й некадърност. Но Джордж не може да каже това; все повече стават нещата, за които не бива дори да намеква.

Освен това започва да осъзнава, че разбира света малко по-добре от родителите си. Може да е само на двайсет и седем години, но трудовият живот на един бърмингамски адвокат предлага познания за човешката същност, недостъпни за един селски викарий. Затова когато баща му предлага отново да се оплачат на главния полицейски началник, Джордж възразява. Предишния път Ансън беше против тях; сега трябва да се обърнат към инспектора, натоварен с разследването.

— Ще му пиша — казва Шапурджи.

— Не, татко, мисля, че това е моя работа. И по-добре да го посетя сам. Ако отидем двамата, ще заприлича на делегация.

Викарият е стъписан, но и доволен. Той харесва тия прояви на твърдост у сина си и го оставя да постъпи както е решил.

Джордж пише молба за разговор — за предпочитане не в дома на викария, а в полицейски участък по избор на инспектора. На Камбъл това му се вижда малко странно. Той избира участъка в Хеднесфорд и моли сержант Парсънс да го придружи.

— Благодаря, че ме приехте, инспекторе. Признателен съм ви за отделеното време. Дошъл съм заради три неща. Но най-напред бих желал да приемете ето това.

Камбъл е върлинест мъж на около четирийсет години, с рижава коса и кокалесто лице; седнал изглежда дори по-висок, отколкото прав. Той протяга ръка през масата и оглежда подаръка: екземпляр от „Железопътен закон за Пътника от влака“. Бавно прелиства няколко страници.