Сентръл Парк [bg]

Беше набита и ниска жена със сиви, късо подстригани коси. Носеше квадратни очила и бяла престилка, под която се виждаше широка черна туника. Кръгло и нежно, лицето й наподобяваше матрьошка.

— Щастлива съм, че най-после се задомяваш — прегърна го тя.

Той обаче не се включи в играта й.

— Елиан, представям ти капитан Шефер от Криминалната бригада в Париж.

— Здравей, красавице! — рече тя и се усмихна на Алис. — Дяволските французи, обичам ги!

Последваха я в кабинета й.

— Имаме малко време, Елиан. Можеш ли да направиш ДНК анализ на това петно кръв? Нашите лаборатории са претрупани.

Алис извади от чантата парчето плат от блузата си и го подаде на канадката.

— Ще възложа задачата на един от нашите биолози — обеща тя и взе найлоновото пликче. — Какво точно търсиш?

— Използваем отпечатък. Можеш ли да действаш бързо?

— Шест часа добре ли е? — предложи тя и си оправи очилата.

— Подиграваш ли ни се?

— Мога да използвам миниатюрни сонди и по този начин да съкратя времето за получаване на ДНК, но това ще ти струва много скъпо…

— Действай колкото е възможно по-бързо. Щом получиш резултатите, изпрати ги на Томас Крейг, заедно с фактурата. Ще му се обадя, за да го предупредя. Ще ми позволиш ли да звънна по телефона ти?

— Чувствай се у дома си, Габи. Веднага започвам работа.

Тя излезе и ги остави сами в кабинета.

— Кой е номерът на вашия джиесем? Ако не възразявате, ще го дам на Томас, за да може лесно да се свърже с нас.

Алис се съгласи и му написа новите си координати върху едно летящо листче, което взе от бюрото.

Докато Габриел викаше партньора си, тя излезе в коридора. Включи телефона си, избра номера на баща си, но попадна на гласовата му поща.

„Ален Шефер. В момента не съм на разположение. Оставете съобщение след сигнала“ — прозвуча грубиянски глас.

— Татко, Алис съм. Обади ми се, щом можеш. Важно е. Много важно.

Тя затвори. Размисли няколко секунди, след това отново реши да потърси Сеймур.

— Пак съм аз.

— Тревожа се за теб. Говори ли с Кийн?

— Да, той твърди, че е специален агент на ФБР от бюрото в Бостън.

— Шегуваш ли се? Този тип те води за носа, Алис!

— Можеш да се опиташ да провериш, но мисля, че този път казва истината. Разследва престъпление, което много напомня за извършеното от Ерик Вон.

— Ще се обадя на Шарман, мъжът от Вашингтон, който много помогна за случая „Петреус“.

— Благодаря, Сеймур. Още ли си в службата? Искам да те помоля и за нещо друго.

Парижкото ченге не се сдържа и въздъхна.