Сентръл Парк [bg]

— Надявам се, че се шегувате?

— Не се преструвайте на шокирана, на война като на война — рече той. — С една дума, така попаднах на поредицата убийства и нападения, извършени от Ерик Вон в Париж от ноември 2010 до ноември 2011 г.

— И потърсихте връзката?

— Поисках среща с вашата началничка, ръководителката на Криминалната бригада.

— Матилд Тайландие ли?

— Трябваше да се видя с нея миналата седмица в Париж, но преди това отидох в Ирландия. Справката, която направих в международната база данни, ме осведоми за друго убийство, извършено осем месеца по-рано в Дъблин.

— Подобна жертва, подобен почерк?

— Мери Маккарти, на двайсет и четири години, студентка в трети курс в „Тринити Колидж“. Намерена удушена в университетската си стая с чорап.

— Мислите, че го е извършил Вон?

— Не е ли очевидно?

— Не.

— Следите на Вон се губят в Париж, след като ви е нападнал. Оттогава е призрак. Френската полиция не напредна нито сантиметър с разследването.

— И какво?

— Ще ви кажа. Вон е убиец хамелеон, способен да си сменя самоличността, когато се чувства застрашен. Мисля, че отдавна е напуснал Париж, спрял е за малко в Ирландия и сега се намира в Съединените Щати.

— И твърдите всичко това, защото има две убийства, извършени почти по еднакъв начин?

— По напълно еднакъв начин — коригира я Кийн.

— Хайде де, Вон не е единственият престъпник, който удушава жертвите си с найлонов чорап!

— Не изглупявайте, Шефер: Вон е умъртвил всяка от тези жени с бельото на предишната жертва. Това е характерно за неговия почерк! Добре знаете!

— А вашата жертва от Бостън, с какво е била удушена?

— С чорапогащник в розово и бяло. Точно същият, какъвто е носила ирландската студентка в деня на смъртта си!

— Много бързо се палите. Вашият убиец в Ирландия и в Съединените щати е обикновен имитатор. Подставено лице, съучастник, един вид почитател, който възпроизвежда престъпленията му педантично.

— Копие под индиго, така ли? Гледаме всяка вечер подобни телевизионните поредици, но за петнайсет години в занаята, никога не съм срещал такъв. Те не съществуват в действителността.

— Разбира се, че съществуват! Нюйоркският Зодиак47, случаят „Ханзе“48.

Той вдигна ръка, за да я прекъсне.

— Случаи от преди трийсет години, които намираме в учебниците по криминология…

Алис не се предаде.

— Мислех, че ФБР е малко по-предпазливо. Вие с наведена глава попадате в капаните, които ви поставят?

Габриел се изнерви.

— Чуйте, исках да ви предпазя, Алис, но щом настоявате за неоспоримо доказателство, ще ви го предоставя.