Сентръл Парк [bg]

Алис сподави вика си и сърдечният й ритъм рязко се забърза. Опита се да се освободи, прекатури се на земята, но веднага се върна в предишното си положение. Установи, че дясната й ръка беше прикована с белезници към лявата китка на непознатия. Тя се опита да се отдръпне, но мъжът остана неподвижен.

По дяволите!

Сърцето й биеше силно в гърдите. Хвърли поглед към часовника си: циферблатът на стария й „Патек“ беше издраскан, но механизмът функционираше и датчикът показваше вторник, 8 октомври, 8 часа.

По дяволите! Къде съм? — запита се тя, като избърса с ръкав потта от челото си.

Огледа се наоколо, за да оцени положението. Беше насред позлатена от есента гора — свежо подлесие, богато на различна растителност. Дива и спотаена поляна, заобиколена от дъбове, шубраци и от скалисти издатъци. Нямаше никого наоколо и предвид обстоятелствата така несъмнено беше за предпочитане.

Алис повдигна поглед. Светлината беше красива, нежна, почти нереална. Лъчите преминаваха през короната на огромен и сияещ бряст, чиито корени се провираха под килим от влажни листа.

Гората на замъка Рамбуйе? Фонтенбло? Венсенският лес? — опита се да познае мислено.

Импресионистична картина като от пощенска картичка, чиято ведрина контрастираше с бруталността на това сюрреалистично събуждане до непознат.

Наведе се внимателно напред, за да разгледа по-добре лицето му. Беше на мъж между трийсет и пет и четиридесет години, с разрошени кестеняви коси и набола брада.

Труп?

Клекна и постави три пръста на врата му, вдясно от адамовата ябълка. Пулсът, който усети, когато натисна сънната артерия, я успокои. Човекът беше в безсъзнание, но не и мъртъв. Тя го разгледа по-продължително. Познаваше ли го? Негодник, когото е опандизила? Приятел от детството, когото не може да разпознае? Не, чертите му не й говореха абсолютно нищо.

Алис отхвърли няколко руси къдри, паднали пред очите й, а след това насочи поглед към металическите белезници, които я свързваха с този индивид. Бяха стандартен модел с двойно подсигуряване, използвани от много полицейски служби и частни охранители по света. Беше дори напълно възможно това да са собствените й белезници. Алис бръкна в джоба на джинсите си, с надеждата да открие там ключа.

Нямаше го. Затова пък усети пистолет, пъхнат във вътрешния джоб на коженото й яке. Очаквайки да намери служебното си оръжие, тя с облекчение хвана дръжката. Но това не беше Зиг Зауер, използван от ченгетата от криминалната бригада. Беше „Глок 22“ с рама от специален удароустойчив полимер, чийто произход тя не можеше да установи. Опита се да провери пълнителя, но беше трудно с прикована ръка. Все пак успя — с цената на акробатични извивания на тялото, — като внимаваше да не събуди непознатия. Видимо, липсваше един куршум. Оглеждайки пистолета, установи, че дръжката беше изцапана със засъхнала кръв. Тя разтвори докрай якето и се увери, че следи от кръвта бяха изцапали от двете страни блузата й.

Дявол да го вземе! Какви съм ги вършила?