Сентръл Парк [bg]

Атмосферата беше приятна. Ранен есенен следобед, спокоен и слънчев. Студенти антиконформисти, замръзнали пред екраните на лаптопите си, съжителстваха мирно със стари египтяни и мароканци от квартала, които пребиваваха в свой свят, пушейки наргилетата. Подсладените миризми, които се носеха от дима, се смесваха с аромата на ментовия чай и допринасяха за хармоничната и подкупваща тръпка на обонянието.

Седнал на маса, Габриел беше подхванал партия шах с дългокос грък, облечен с невероятно нелепо жълто поло от ликра и морава грейка без ръкави.

— Кийн, трябва да поговорим.

Младият играч на шах вдигна глава и се оплака пискливо:

— Госпожо, нали виждате, че ние тук се сражаваме…

— Ей, хлапак, изчезвай! — разпореди се тя и изхвърли шахматните фигури от дъската.

Преди момчето да успее да реагира, Алис го хвана за грейката и го повдигна от стола. Гърчето се изплаши. Побърза да събере фигурите от пода и се отдалечи безмълвно.

— Май че банята не ви е успокоила — отбеляза Габриел. — Може би някой ориенталски сладкиш ще свърши по-добра работа. Чувал съм, че бухтите им с мед и сухи плодове са превъзходни. Освен ако не предпочитате ориз с мляко? Или чаша чай?

Тя спокойно се настани срещу него, твърдо решена да разбере козовете му.

— Знаете ли какво ще ми достави наистина удоволствие, Кийн?

Той сви рамене и се усмихна.

— Кажете. Ако ми е по възможностите…

— Като говорим за възможности, виждате ли пианото до бара?

Той се обърна и сянка на безпокойство се плъзна по лицето му.

— Ще бъда много щастлива, ако ми изсвирите нещо — поде Алис. — В края на краищата, не всеки ден ми се случва да пия чай с джазов пианист!

— Не мисля, че идеята е добра. Ще досадим на клиентите и…

— Хайде, не говорете глупости, напротив, ще бъдат много доволни. Всеки обича да слуша музика, докато си пуши наргилето.

Габриел отново се възпротиви.

— Пианото вероятно не е акордирано.

— Това са подробности. Хайде, Кийн, изсвирете ми нещо познато: „Мъртвите листа“43, „Блу Монк“44, „Април в Париж“45… Или още по-добре, музиката от филма „Алиса в страната на чудесата“. „Специално посвещение“ — не можете да ми го откажете.

Притеснен, той се сгъна на стола си.

— Чуйте ме, мисля че…

— Аз пък мисля, че вие сте джазов пианист, колкото аз съм медицинска сестра!

Габриел си потърка клепачите и въздъхна примирено. Изглеждаше облекчен, когато престана да отрича очевидното.