Любов на колела [bg]

— Хей, Бунтарке! — извика той, скочи от стола си и се наведе да мине под рамката на вратата, за да излезе от малката къщичка. Той бе тежко ранен в инцидента, довел до смъртта на Пати, но сега изгледаше напълно възстановен.

Тази гледка повдигна духа й.

— Магнус! — изпищя тя, спусна се към него, но в последната секунда, преди да скочи в яките му ръце, се спря. Предпазливо обви ръце, доколкото позволяваха широките му гърди и го прегърна нежно.

— Ей, това не е никакъв поздрав! — Той се отдръпна, кръглото му луничаво лице разцъфна в усмивка под непокорната му ирландска коса. — Откога се отнасяш към мен сякаш съм направен от венецианско стъкло?

— Откакто извадиха куршум от гърдите ти преди няколко месеца.

— Ха! — Мъжът размаха ръка с размерите на бейзболна ръкавица във въздуха. — Здрав съм като бик! — И за да го докаже, изпъчи гърди и забарабани по тях в една доста ужасна имитация на Тарзан.

Беки сбърчи нос.

— Не съм сигурна, но мисля, че току-що обиди всяка уважаваща себе си маймуна на тази земя.

Магнус се засмя и я грабна в мечешка прегръдка, краката й се отделиха напълно от тротоара, ребрата й изпукаха в знак на протест. Но това не я интересуваше. Тя го прегърна със същата страст.

— Толкова се радвам, че се върна цяла-целеничка — каза мъжът дрезгаво. — Уплаши ни до смърт.

— И аз се радвам, че се върнах — успя да изхрипти Беки.

— Хей, Тарзан! — провлече весело Рок зад гърба й. — Пусни Джейн, преди да си я смачкал!

— Рок! — извика Беки и се втурна през портата, веднага след като Магнус я пусна да стъпи отново на земята. Този път не се въздържа и скочи в силните ръце, протегнати към нея.

— Опа! — Рок залитна назад престорено, а токовете на каубойските му ботуши от крокодилска кожа изтракаха по настилката. — С какво те храниха тези пирати? Чийзбургери и ябълков пай?

— Стига, Кейджун! — изръмжа тя и шумно го целуна по ухото.

— Ти знаеш, ma petite15, че съм свикнал, като се прибера у дома да открия, че си разбунила гнездото на стършелите, но този последен епизод бие всичко останало. Пирати? Наистина ли, Беки?

— Не съм го направила нарочно! Неприятностите изглежда сами ме намират!

— Хмм — промълви той уклончиво, докато обръщаше покритата с петна от пот бейзболна шапка Джон Диър с козирката назад, за да може да вижда по-добре младата жена. После се намръщи, ъгълчетата на тъмната му козя брадичка увиснаха. — Толкова съжалявам, че не бях тук, chère. — Нежно докосна наранената й буза. — Не успях да се върна навреме, за да хвана транспорта оттук.