Другият [bg]

Ако опираше само до него, навярно щеше да издържи. Какво казваше на момчетата, когато се оплакваха, че решението на съдията е несправедливо? „Стисни зъби и продължи да играеш.“ Обаче не само той трябваше да стисне зъби и да продължи да играе. Марси щеше да е жигосана с клеймото на позора. Той си представяше как щяха да си шушукат и да я зяпат и в работата, и в магазина. Как всички щяха да престанат да ѝ се обаждат. Е, може би с изключение на Джейми Матингли, но вероятно и тя щеше да премине във вражеския лагер.

Ами момичетата? Сара и Грейси ще са подложени на тормоз, какъвто са способни да упражняват само хлапетата на тази възраст. Навярно Марси ще е достатъчно благоразумна да ги държи плътно до себе си, та макар и само за да ги опази от репортерите, но дори и наесен, дори след като вече е оправдан, те също ще са белязани. „Виждаш ли онази? Баща ѝ го арестуваха, задето убил дете и му забил клон в задника.“

Проснат на тясното легло, той се взираше в мрака, подушваше вонята на затвора. Мислеше си — „Ще се наложи да се преместим. Може би в Тълса, може би в Кап Сити, може би чак в Тексас. Все някъде ще ме назначат на работа, дори да не ме допуснат и на километър от момчешките отбори по бейзбол, футбол или баскетбол. Имам добри препоръки и ще се боят да не ги съдя за дискриминация, ако откажат.“

Само че арестът — и причината за ареста — щяха да преследват като тази затворническа смрад цялото семейство. Особено момичетата. Само фейсбук стигаше, за да бъдат открити и посочени с пръст: „Ето ги тези, чийто баща уби момченце и му се размина.“