Проклетата кауза

— Е, струва ми се, че ледът по пътищата започва да се топи — информира ме тя.

— Добре — усмихнах се. — Радвам се, че си тук.

Тя изглеждаше доста зарадвана, докато вадеше следващите снимки от плитката кутия.

— Клета — казах, — помниш Тед Едингс, нали?

— О, да, госпожо — отговори тя и изведнъж доби тъжен вид, като че ли всеки момент щеше да заплаче. — Винаги, когато идваше тук, беше изключително мил. Още не мога да повярвам — добави тя и прехапа долната си устна.

— Доктор Филдинг ми каза, че Едингс е идвал тук в края на миналата седмица. Чудя се дали си спомняш това.

Тя кимна.

— Да, госпожо. Спомням си, разбира се. Всъщност не мога да спра да мисля за това.

— Той поговори ли с теб?

— Да.

— Можеш ли да си спомниш какво ти каза?

— Ами той искаше да говори с доктор Филдинг, но линията беше заета. Попитах го дали да му предам нещо, после се посмяхме малко. Знаете какъв беше — потрепери гласът й, а очите й се навлажниха. — Попита ме дали ям много кленов сироп, защото според него, за да имам такъв сладък глас, трябвало да ям сироп. И ме покани да излезем. — Тя се изчерви притеснено, а аз се заслушах внимателно. — Естествено, той не го мислеше сериозно. Винаги казваше нещо от рода «Кога ще излезем на среща?» Но не го мислеше — повтори тя.

— Няма нищо лошо в това да е мислел сериозно по въпроса — казах нежно.

— Е, той вече си имаше приятелка.

— Откъде знаеш? — попитах.

— Каза, че някой път щял да я доведе тук, и аз останах с впечатление, че отношенията им са доста сериозни. Струва ми се, че името й беше Лоурън, но не знам нищо друго за нея.

Очевидно Едингс често бе провеждал лични разговори с персонала ми. Не беше чудно, че той получаваше достъп до мен много по-лесно от другите репортери. Не можех да не си помисля дали същият талант не е довел до смъртта му. Подозирах, че наистина е било така.

— Той спомена ли ти за какво искаше да говори с доктор Филдинг? — попитах, докато се изправях.

Клета се замисли съсредоточено за момент, като разсеяно прехвърляше снимките, които светът никога нямаше да види.

— Изчакайте за момент. А, сетих се. Нещо за радиация. А и какво ще бъде открито, ако човек умре от радиация.

— Какъв вид радиация? — попитах.

— Ами аз си помислих, че е започнал някаква история за рентгеновите апарати. Нали знаете, напоследък доста често говорят за тях по новините, защото много хора се страхуват от бомби в писмата си и разни подобни неща.

Доколкото си спомнях, в апартамента на Едингс нямаше нищо, което да насочва на мисълта, че е работел върху такава история. Върнах се в кабинета си и се захванах с документите и телефона. Няколко часа по-късно ядях късен обед на бюрото си, когато Марино влезе.